Ревю на мултимедиен плеър HDX BD-1

 

След големия успех на High Definition мултимедийните плеъри последните години, беше време да се направи следващата стъпка – преминаване към по-мощни видео чипове и пълната поддръжка на Blu-ray формата.

В края на миналата и началото на тази, станахме свидетели на няколко такива нови модела, наречени хибридни.

Компанията HDX предлагаше последните 2 години модели базирани на платформата Networked Media Tank, разработвана от Syabas /Popcorn Hour/. Въпреки, че използваха същия хардуер и софтуер, техните модели се опитваха да предложат нещо различно като визия. Използваха кутии с много по-добри материали и визия от прекия си конкурент.

Настоящия модел запазва тази линия и идва в много добре издържана метална кутия с изчистена визия.

Хардуерно, модела използва новия и най-мощен модел на компания Sigma Design – SMP8642., работещ на 667Mh. Чипа предлага драстичен скок в производителността и осигурява предостатъчно мощ за възпроизвеждането на тежките видео файлове, включително пълни Blu-ray заглавия без допълнителна компресия.

Плеъра идва опакован в черна картонена кутия, оформена като малка чантичка.

Дългия път от другия край на света се е отразил на външния вид на кутията, но вътре всичко е много добре опаковано и няма риск нещо да се повреди.

За момента плеъра може да се закупи само от чужбина. В случая направих поръчката директно от сайта на производителя. Цената е 219$ + 50$ доставка до България. Предвид факта, че идва от страна извън ЕС, при получаване на пратката се дължи 20% ДДС. Крайната цена след всички такси се получава около 450 лв, което е една от най-ниските за плеър от новото поколение.

В кутията се съдържа плеър, HDMI кабел, външно захранване, кабел за захранването, дистанционно и батерии за него.

Дистанционното управление е инфрачервено за разлика от това при Popcorn Hour C-200, но работи много добре и без да изисква голяма точност на насочването му. Копчетата са удобни и не издават дразнещи звуци при натискането им. Като визия изглежда сравнително луксозно и скъпо. Бутоните са осветени, което е удобно при ползването им на тъмно.

На задния панел има разположени всички най-необходими входове – HDMI 1.3a, gibabit мрежa, оптичен и коаксиален цифров изход за звук, компонентен,  композитен, стерео аналогови изходи, 2 USB входа.

Може би най-важното допълнение е eSATA входа. Той позволява лесното свързване на въшни твърди дискове и външно Blu-ray/DVD устройство.

Прави впечатление липсата на USB вход на предния панел.

Поставянето на твърдия диск в корпуса е решено доста добре и не изисква някакви технически умения и инструменти. Страничния капак се плъзга, диска се поставя в разкрития отвор /има чертеж как да е обърнат/, свързват се кабелите, които няма как да се разменят и капака се връща.

До тук с хардуерната част. В това отношение всичко е повече от добре – мощен процесор, хубава кутия, лесен мотаж… Да видим как е със софтуера.

Досега техните модели разчитаха на Networked Media Tank платформата, разработвана за моделите на Popcorn Hour. От този модел, производителя е решил сам да се справи с този аспект на работата на плеъра.

Първоначалното пускане е сравнително бързо. Главното меню изглежда много добре – красиви иконки, приятни цветове.

И тук иконките не са надписани и се разчита на познаваемост на символите. Навигацията из менюто е много бърза, което може да се очаква от модел с толкова бърз чип.

Първото, което правя при досег с такъв тип плеър е да обновя софтуера. Тук се сблъсквам с първия по-сериозен недостатък – няма онлайн ъпдейт. Трябва файла да се свали на флашка и да се ъпдейтне ръчно.

Хубаво впечатление прави, че ъпдейти са излизали доста често – 3 пъти от началото на година. Това говори за сериозни намерения. Процедурата по ъпдейта е малко стряскаща тъй като няма никакъв индикатор какво се случва и дали нещо изобщо се случва. Всичко мина нормално, но не трябва да прибързвате и да рестартирате плеъра докато се чака.

Следващия проблем е, че не намирам от къде да форматирам диска. Оказва се, че и това липсва все още. Форматира се от компютър предварително.

Направих тестове с много и най-различни файлове. Всичко тръгна – mkv, Blu-ray с менюта, avi.

Ето едно клипче как работи.

HDX BD-1 Blu-Ray ISO playback – Main Menu

В менюто все още няма опция за субтитри на български език. За щастие при избор на Руски всичко работи идеално. Шрифта е доста добър, плътен, с отлична резолюция и гладки букви. За момента има само 3 различни размера на буквите.

Това май е първия плеър, който вижда с пълноценен Интернет браузер. Доколко навигацията с дитанционното е удобно и върши работа оставям на вас да прецените.

Заключение.

Въпреки, че модела е предвиден като пряк конкурент на Popcorn Hour C-200 и Dune 3.0, аз смятам, че той е по-скоро алтернатива на новоизлезналия A-200. Затова ще се опитам да го сравня с него.

Предимствата са му:
– значително по-добрия външен вид
– липсата на вентилатор
– много по-удобен за монтиране на твърдия диск
– допълнителен eSATA вход
– възможност за инсталиране на външен Blu-ray четец, което го превръща в пълноценен Blu-ray плеър
– поддръжка на пълните Blu-ray менюта
– използва “по-напудрена” версия на чипа.
– има повече оперативна памет.

Като минуси бих изтъкнал:
– не се продава в България. Това предполага покупка по интернет и разправии с митницата.
– софтуера му е все още на етап разработване. Има доста неща, което трябва да се оправят и добавят.
– цената е малко по-висока
– може да се свърже само външно Blu-ray устройство.

Дата: 05.03.2010

  2 Responses to “Ревю на мултимедиен плеър HDX BD-1”

  1. Кога е писано това ревю? Има час – няма дата!?
    А и виждам, че машинката се продава от hdlife.bg.

  2. Ревюто е писано малко след като излезна на пазара – началото на Март 2010.
    Модела не се предлага от hdlife.bg. Имаше разминаване в линка в описанието и сочеше към друг продукт.
    Това е ревю на HDX-BD-1, а в сайта се продава Egreat R1.