Автор Тема: Статии ,тестове  (Прочетена 19417 пъти)

Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Статии ,тестове
« -: Април 27, 2010, 21:20:37 pm »
Закрепване на плоскопанелни ТВ  на стена
  
Малко неинтересни, от дизайнерска гледна точка , поставките, производителите на плазменни панели започнаха да изобретяват технически приспособления за закрепване на стена. Резултата - беше плачевен, често разработените "монтажни комплекти" подхождаха само за определен модел на един производител, не говоря за съвместимоста с продукцията на конкурентите. Инсталационите компании се объркаха в съвместимоста,поръчителите бяха объркани от несъизмеримата цена (заради малкосерийното производство на "електроните гиганти").
В самото начало на 21 век производителите на телевизионна техника и производителите на стойки бяха  помирени от международната организация VESA, предложила единни стандарти за закрепване на плазменни и LCD телевизори VESA 75 и VESA 100. В днешен ден повече от 140 производители подържат тези стандарти.

http://www.vesa.org/

Първите стойки изпълняваха само закрепваща функция , без да се гледа на  естетиката, като функционалноста и удобството бяха на нула. Закрепването ограничиваше мястото на гледане, неговата висота и сектор на обзор. Но след утвърждаването на единни стандарти VESA 75 и VESA 100 в създаването прекрасно се включиха многочислени производители, предлагащи на пазара широка номенклатура от стойки за всеки вкус. След което инженерите, производители на стойки почнаха да отделят внимание на дизайна, качеството на боята  и ергономиката.

Изборът на подходяща стойка за телевизор не е труден, но е препоръчително да обмислите как и къде  ще бъде използван вашият телевизор. Като цяло, има 4 критерия, които да се вземат под внимание: Зрително пространство, Зрителна височина, Зрителна Гъвкавост / Удобство и стайно осветление. Така например, ако ще поставяте вашият телевизор горе високо над камина, неподвижната стойка не може да ви даде добър ъгъл на видимост. Ако имате прозорец зад дивана от който гледате, трябва да си вземете накланяща се стойка. Или, ако имате голяма стая или всекидневна с широка зрителна зона, вие вероятно ще искате гъвкава стойка -  ръчно подвижна, или моторизирана. В усилията си да ви водя през процеса на подбор, ето някои полезни съвети за определяне типа на стойката, която трябва да изберете.

Видове стойки
Днес стойките е прието да се разделят на няколко категории:

Фиксирани стойки

Фиксираните стойки, изпълняват само функция на здраво закрепване, затова, по своята ограниченност се исползват преимущественно в професионалната сфера (виж по-надолу ).

Наклонени стойки

Наклонените стойки имат възможноста да променят ъгъла във вертикална плоскост. Като правило, ъгъла на завъртане не превишава 15 градуса. Позволяват да се адаптира телевизора по висота на расположение. Често се използват в спални стаи в които очите на зрителите са расположени низко.

Въртящи се стойки
Въртящите се стойки имат възможноста да променят ъгъла в хоризонтална плоскост. Ъглите на завъртане са до 15 градуса. Най распространеният вид стойка. Позволяват захващането на най- тежките плазменни панели до 63 инча, добър вариант за гостна с несиметрична зона на гледане.


Многосъставни стойки
 
Многосъставни стойки- специализирани, имат в конструкцията 2 състава или степени на свобода (понякога - 3). Позволяват да се  увеличи ъгъла на обзор до 180 градуса. Заради дългото рамо се налагат повишени инженерни изисквания към мястото на закрепване. В днешно време  този вид стойки позволяват закачването на плазменни панели до 42 инча. Най-често се използват в детски стаи, и кухни-/трапезарии/.

Моторизирани стойки
 
Моторизираните стойки са най-авангардната технология за монтаж , позволяваща ви да повдигате, накланяте, или завъртате вашият телевизор с дистанционно управление. Така имате удобството да препозициониранете  телевизора си от всяка точка на стаята.


Висящи стойки/от тавана/


В основни типове на пазара присътстват  тясно-специализирани стойки, такива като въртящи се стойки за мебелни ниши - Omnimount 75/100FD.

Освен това сериозните производители разделят стойките на битови и професионални серии. Последната се отличава с повишени изисквания към експлоатацията, тя е длъжна да издържи петкратно натоварване по тегло (в отличие от 3- кратното в битовата серия), шарнирните съединения не трябва да предават на изделието постоянна вибрация, боята е длъжна да бъде устойчива към висока влажност и спадане на температурите.

Съществуват няколко правила (или даже аксиоми) за правилно располагане на плоскопанелни телевизори. Те помагат на дизайнерите да избегнат най-често срещащите се грешки. По-долу са представени основните правила и резултати от несъблюденията на тези правила:

1. Ъгъл на  гледане
Расположете LCD и Плазменните телевизори по такъв начин, че оста на гледане във вертикална и хоризонтална плоскост да съставя 90 градуса към поверхноста на екрана. Това е свързано с технологическите особенности на панелите, особенно чувствителни към това правило са LCD телевизорите.
При несъблюдаване: прекалено малки или прекалено големи ъгли на гледане- водят до некоректно цветопредаване и забележимо снижение на  яркоста.

2. Ъгъл на отражение
Не располагайте LCD и Плазменни телевизори срещу прозореца, а така също отчитайте отражението на светлината от лампи, прозорци и т.н. в хоризонтална плоскост. За предотвратяване на вертикалното отражение и за анатомически комфортно гледане очите на гледащия трябва да са на ниво 1/3 част от горният ръб на екрана
При несъблюдение: възникаващите отблясъци и отражения се отразяват отрицателно на въсприятието на изображението, плътно до ефекта на пълно затъмняване на изображението от отраженията.

3. Парников еффект

Не располагайте LCD и Плазменни телевизори в тесни интериорни и мебелни ниши, защото така нарушавате процеса на естественна вентилация. С две думи: съвременните плазменни панели могат да потребяват до 8 Ампер, т.е.1,8 кВт, а това е мощноста на една ютия!
При несъблюдение е възможно прегряване на оборудоването, което води до много ефектно излизане от строя.

Използването на правилно подбрани стойки ,позволява без излишни сложности да се съблюдават всички правила и да се избегнат пагубни грешки.

В днешен ден, явни фаворити са холандските Vogel's, израелските Barcan и американските Omnimount.

http://www.vogels.com/pages/countrypage.aspx    Фирмата вносител е Виго ООД         http://vigo-bg.com/
http://www.barkanmounts.com/
http://www.omnimount.com/consumer/Default.aspx
http://www.opusstand.com/
http://www.e-visionuk.co.uk/
http://audiovideo.meliconi.com/Home-Page_hm_1.aspx
http://www.vobix.ru/

Hamma - вносител е фирма Vali
http://www.vali.bg/?group=235&content=/group_content.php&orderby=name_up

В случай ,че закачате телевизора на стена е добре да вградите кабелите в стената


Ако това е невъзможно има компромисен вариант
Отидете в някой магазин за строително оборудване(Мосю Бриколаж,Практикер,Алати,Баумакс)
http://www.praktiker.bg/praktiker-international/html/bg_BG/849/index.html
http://www.baumax.bg/c/cms/frontpage
http://www.mr-bricolage.bg/
http://www.alati.bg/index-bg.html
и си купете пластмасови кутии за проводници. Има с различно сечение (правоъгълни) и често са бели на цвят.Навярно сте ги виждали по офисите -в тях крият  ел.розетките,телефонни,етернет и прочие проводници.
Отрязвате парче с дължина колкото ви е нужно ,прикрепвате го към стената с дюбели (ако искате го залепете) и прекарайте кабелите през него след което поставете капака.Можете и да го боядисате в цвета на стената ви (да не се забелязва).


http://www.youtube.com/watch?v=dKsaaS1_d4E&feature=related
Ако монтирате телевизор на стена от гипсокартон използвайте дюбели за гипсокартон тип "охлюви"- с формата на конус и резба- издържат 80 кг на дюбел (0.8кN) , така че 18-24 кг се разпределят без проблеми на 4 дюбела. Желателно е да ги завиете в профилите зад картона.

Распорнен анкер. Най-масовият вид анкери.С диаметър от 4 до 20 мм и дължина от 20 до 120 мм. Най-добре е да се използват в бетон и тухли. Някои модели анкери са предназначени за използване и в кухи материали.


Универсални дюбели /анкери/. Обикновенно пластмасови анкери - имат гъвкава, еластична средна част. Често това се достига за сметка на дълги продълговати  процепи  в средата на изделието. Главното е главната и опашната части да не са разрязани. При навиване те се притягат една към друга , а централната част се разтваря в страни. Тя може плътно да се притисне както към бетон, така и към меки материали, удержайки на триене. За преграда от кухи тухли или за гипсокартонен лист централната част на дюбела се стяга и играе ролята на надежна "котва".


Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #1 -: Май 08, 2010, 20:34:28 pm »
Фонова подсветка на ТВ
   
"Да се гледа телевизор в пълна тъмнина е вредно!" Тази фраза-заклинание, е известна на всички от детството. Защо заклинание? Защото в повечето случаи на малцина е понятно, по каква причина е вредно. "Вредно и това е !" - говореше болшинството родители на своите деца, а най "просветените" добавяха: "За очите!" Така ли е в крайна сметка, и, ако е така, как може да се неутрализира вредата, или поне да се намали?

Вредно ли? Защо?
Това, че гледането на телевизора в пълна тъмнина като минимум е"неполезно" не предизвиква съмнение в никого. Това се подтвърждава както субективно с мнението на болшинството зрители, така и с проведените иследвания. Едва ли си струва да се говори за някакво специфично деструктивно въздействие на такова гледане именно на зрението,освен ако  зрителя не гледа телевизора само в насреща. В такъв случай вредата за зрението ще бъде нанесена при всякакво външно осветление. Става дума първо за повишената умора, причината за която ще разгледаме по-нататък. Постоянната умора на зрението води до неговото влошаване.

Това подтвърждават и специално проведените иследвания. Както относителни, така и абсолютни. Относителни - когато на зрителите дават да гледат достатъчно дълъг (обичайно - повече от час) филм в началото в условия на пълно затъмнение, а после с някаква осветеност, след което споделят усещанията си. Абсолютни (максимално обективни) - когато се провеждат медицински измервания на непосредствените реакций на зрителя на външни раздразнения. Методите на обективните иследвания на умората на предизвикват съмнения, защото са отработени още на тестовете за космонавти: умората и рассейването на вниманието под въздействието на различен род външни въздействия. Такива като повишено натоварване, необичайна ориентация в пространството и (в нашият случай) различни условия на осветеност на работната област.

Умората на зрението се обуславя от множество причини. Контраста между картината и окръжаващато осветление ще бъде прекалено висок, което е вредно за зрението и в естествени условия. Яркоста на екрана се мени динамично, в зависимост от сюжета. И резките преходи от абсолютна темнина в стаята до много ярка картина заставят очите екстремално да се пренастройват на предела на своите възможности. Единственният ярък источник на светлина в пълна тъмнина, който се явява екрана на телевизора, води до прекалена  концентрация на внимание върху него. Задържането на вниманието на такова ниво дълго време води до  стрес и обща умора. Възможно е, тук да играят роля и психологическите причини. Работата е в това, че повишеното физическо натоварване или недостатък на кислород водят до отслабване на периферното зрение (едно от обясненията на "светлинният туннел", видимо от хора, преживели клинична смърт - причина-кислороден глад на мозъка). И практически пълното исключване на периферното зрение искуственно - във вид на абсолютно затъмнение около телевизора - може подсъзнателно да предизвика ассоциация с опасност.

Решение на проблема.
Най-простият и лежащ на повърхноста способ за решение на проблема - исползването на външно осветление. Но и това си има своите подводни камъни. Ако това е основното осветление, то ние ще получим обща засветка на екрана на телевизора,което води до снижение на контраста, особенно забележимо на проекционните телевизори. Исползването на стенни, подови или настолни лампи (особенно с вградени димери - регулатори на яркоста на светене на лампите) позволява да се подобри ситуацията. Но тук се появяват нови проблеми - проблеми с разположението на такъв род осветление. Ако осветлението е разположено зад зрителя, то има висока вероятност от появяване на отблясъци на екрана на телевизора. В случай, когато осветлението е расположено на същата стена на която е и телевизора , проистича отвличане на вниманието от екрана към самите лампи. От всичко това може да се направи извода, че най-добрият изход би бил обеспечаване на фоново осветление около телевизора.

Задача: ненатрапчиво да се освети фона  около телевизора, за да се задейства периферното зрение, без да се отвлича вниманието от самия источник на светлина. Решение: да се сложат лампи зад телевизора и да се освети стената отзад. Просто е. И пространството  около екрана е осветено, и источника на подсветка е прикрит от самия телевизор.

Фоново осветление.
Philips Ambilight най очевидното решение - исползване на источник на бяла светлина зад телевизора за осветление на стената. Поначало луминесцентни лампи, а после и свръх-ярки светодиоди с бял цвят. Исползването на луминисцентни лампи е нежелателно заради повишенното топлоотделяне и габарити. Исползват се както външни лампи за фонова подсветка, самостоятелно разположени зад който и да е телевизор, така и вградени в самият телевизор источници на фоново осветление. Преимуществата на такъв подход се явяват простота и решениято на основният проблем - намаляване на натоварването на очите.

Следващата  идея била да се получи цветна подсветка. За осветление на основа лампи се исползвали професионални театрални светофилтри във вид на ленти, вградени в  самите лампи. Светодиодните лампи позволили да се получи по елегантно решение. Вместо светодиоди с бял цвят  се използват цветни светодиоди с  базови цветове - червен, зелен и син. Това позволява: първо - да се получи повече от трицветна подсветка, комбинирайки базовите цветове; второ - динамично да се менят цветовете по време на гледане. Основната разлика от предишната система - възможноста да се подобрят цветовете на подсветката по свой вкус, без да се губят основните преимуществата на предходното решение.

Следващото развитие на идеята за динамично изменение на цвета на подсветката стана системата Ambilight (от ambient light - заобикаляща светлина) от компанията Philips. Стана възможно да се променя цвета на подсветката не просто произволно  а, например - както в дъгата, от червено до виолетово  на основа анализ на картината. Специален процессор анализира изображението "в движение" и променя цветовете на подсветката в съответствие с преобладаващият цвят в кадъра. С други думи, ако изображението на екрана на телевизора се измени от горите към небето, а после ни пренесе в пустинята, цвета на фоновата подсветка ще се измени от зелен до син, а после става  жълт. Впрочем, в тези системи е предвидено и исползването и на постоянна (не променяща се във времето) подсветка - бяла или цветна.

Последната новост в областа на фоновата подсветка - системата клас Aurea. Картината се анализира вече не просто на предмет оценка "какъв цвят в кадъра преобладава", а и какъв основен цвят е расположен във всеки край - ляв и десен (цифра 2 в названии системата Ambilight).  "стереосистема" за адаптация на подсветката разделно в ляво и дясно, а понякога - и горният, край на телевизора. Подсветката се получава по-динамична, предаваща по-добре движението в кадъра.

Съвсем екстремално решение в тази област е - анализът на цветовете по целия периметър на кадъра. Цвета вече не се явява плосък даже е  поотделно на всяка страна на кадъра, и зависи от картината. Ако в кадъра присъства земя и ясно небе, то страничната подсветка ще бъде зелена долу и синя горе. И колкото по-високо в небето се издига камерата, толкова по-ниско ще се спуска синият цвят на фоновата подсветка по краищата на телевизора, стеснявайки зеленият. В такива условия, изображението зрително се расширява извън пределите на телевизионният кадър. Външната граница на областа на засветката няма резки граници, което придава на изображенито съвершенно фантастичен вид.



Няколко забележки.
Исползването на фонова подсветка е - оптималното решение за гледане на телевизор. При исползване на динамично променяща се цветова подсветка следва да се oтчитат два момента. Първият: за разлика от статичната фонова подсветка, в "динамичната" остава еффекта от прехода от абсолютно тъмна стая към максимално яркото изображение на екрана. И този ефект може да бъде  усилен от фоновата подсветка. Решение - яркоста на подсветката не трябва да се намаля до нула даже при абсолютно черен кадър. Вторият момент: при исползване на подсветка, цвета на която  зависи от сюжета на екрана, стената зад телевизора трябва да бъде бяла или неутрално сива. Иначе суммарният цвят на стената и подсветката може да се окаже непредсказуем, което ще разруши самата идея на  такова решения.

Трябва да помним, че цветовият обхват и контраст на който и да е телевизор не покрива всички възможности на човешкото зрение. Освен това, телевизора през цялото време е расположен на едно и също расстояние от зрителя и очите са фокусирани на постоянно расстояние, което също уморява зрението. В живота си постоянно фокусираме зрението си на предмети намиращи се на различно расстояние от нас. Как правилно да гледаме телевизор.. просто не трябва да злоупотребявате.


Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #2 -: Май 08, 2010, 20:36:49 pm »
200 Hz в LCD-телевизорите: не всички технологии са еднакво полезни

Историята на въпроса
Първите електронно-лъчеви тръби (и прибори на тяхната основа) се появяват още през 20-е години на XX век. Заради несъвершенствата им в този момент ,технологията на честотата на вертикалното рагръщане в тях съвпадаше с честотата на променливият електрически ток в контакта, който е 50 Hz в Европа и 60 Hz в Сащ и Япония. Именно тези значения легнаха в основата на стандартите PAL/SECAM и NTSC, в които честотата на обновяване е 50 и 60 полета в секунда съответно.

Обърнете внимание, че става дума именно за полета, а не за кадрати, доколкото PAL/SECAM и NTSC първоначално са предвидени за презредово разгръщане. Презредовото разгръщане на картината се отличава от прогресивното по това , че на екрана се изобразява не целият кадър едновременно, а подред четни и нечетни редове.
http://gagadget.com/files/u1/2010/02/interlace.png

В същото време презредовото разгръщане, особенно с такава ниска частота, води до това , че изображението на екрана започва да мига. Именно затова в скъпите CRT/кинескопни/-телевизори се използваха схеми, удвояващи частотата на разгръщане до 100 или 120 Hz (в зависимост от стандарта на предаване).

Лирическо отстъпление: в повечето художественни филми, снимани на 35-милиметрова лента, се използва честота на обновяване 24 кадъра в секунда, в същото време  PAL/SECAM-телевизорите са способни да изтобразяват видео с честота, кратна на  25 кадъра в секунда. Поради тази причина у дома такива филми ще се възпроизвеждат примерно с 4% по-бързо, отколкото в киното. За да се избегне това, избирайте телевизор с специална функция, обеспечаваща коректната скорост на въспроизвеждане на съдържанието с честота 24 к/с (обикновенно тя се нарича 24p Real Movie или нещо подобно). Даденият проблем изчезва тогава, когато в широка продажба станат достъпни телевизори с честота на обновяване 600 Hz, но това ще стане в бъдеще.

В телевизорите на основа на LCD-панели мигане практически отсъства, доколкото понятието разгръщане е неприемливо за тях (в тях отсътства сканиращ лъч, изображението се изкарва наведнъж на екрана). Освен това те винаги показват прогресивен сигнал, който в случай на необходимост се допълва от презредовият.

Все пак човешкото око може да различи артефакти в този случай, ако изображението на екрана се обновява с честота по-ниска от 60 Hz. За динамичните сцени ,колкото по-висока е честотата на смяна на кадрите, толкова по-добре. В противен случай може да бъде забелязана неравномерност на движението. На английски това явление се нарича judder (на български този термин може да се преведе като «потрепване»). Освен това, колкото по-малко кадри в секунда показва телевизора, толкова по размити ще изглеждат движещите се предмети  на екрана. За намаляване на потрепването и размазването на картината производителите прилагат различни технологии, позволяващи да се увеличи честотата на обновяване на кадрите на екрана на телевизора.

Две технологии, два подхода: MEMC против сканираща подсветка

Практически всички производители използват технология, която се нарича MEMC (Motion Estimation and Motion Compensation, тоест предугаждане и компенсация на движението). Процесора на телевизора генерира «междинни» кадри и ги показва в промеждутъка между «естествените», благодарение на което се повишава плавноста и яснотата на изображението.



По такъв начин може ефективно да се повдигне честотата на кадрите до 200 Hz, но все пак за изобразяването на 200 кадъра в секунда е необходимо да има мощен процесор за обработка на видеопотока и бърза матрица със време за реакция 5 мс или по-малко. Затова пък ще имаме истински 200 Hz. В настоящето време така постъпват две компании — Samsung и Sony (това сходство не е удивительно, ако се отчете, че тези две компании произвеждат матриците за своите телевизорива съвместно предприятие S-LCD). При което Sony използва тази технология само в най-скъпите модели ,докато Samsung е по демократичен.



Останалите производители, включително Toshiba, Philips и LG, използват MEMC в комбинация с технология под названието Scanning Backlight (сканираща подсветка). MEMC обеспечава изображение от 100 кадъра в секунда, като заедно с това подсветката на екрана се включва и изключва с честота 200 Hz. При това се достига практически същият ефект, както и в случая с истинските 200-херцово разгръщане, но се  наблюдават и странични ефекти, сред които снижаване на въсприеманата яркост (нормално, доколкото подсветката е включена наполовината от времето), раздвоене и мигане на изображението.



И ако в случая с двете технологии за LED-подсветка може да се каже, че двете имат своите преимущества, то в даденият случай точните 200 Hz еднозначно печелят от неточните във всичко, освен стойноста на готовият телевизор. В името на справедливоста трябва да се каже, че по-голямата част от производителите, използващи сканираща подсветка, честно пишат за това в характеристиките на своите продукти. Малки букви в долната част на страницата.



Така ,че ако сте видели в рекламата на телевизора ето такова обяснение, то знайте — пред вас има «фалшиви» 200 Hz.

Независимо от недостатъците -метода с гасене на подсветката и отсъствие в този случай на реални 200Hz (т.е. фактически става дума за измама на потребителя), тази технология днес широко се използва не само от производители от втори ешелон, но и от такиваа големи марки като като LG, Philips, Toshiba и др.

От научна гледна точка

Естественно, поборниците на псевдо-200Hz технология не се стесняват да приведат масса аргументи в своя защита. Точка в спора, коя технология е по-добра, окончателно поставиха независимите изследвания.

Група професори от университета Сан-Диего проведе специално изследване, в което установи, че традиционата MEMC-технология, обеспечаваща изход на 200 реални изображения в секунда, е по ефективна, от технологията използваща гасене на подсветката. Съгласно отчета «Сравнение на LCD-телевизори c честота на обновяване на изображението 200 Hz и 100 Hz», публикувана на 8 октомври от експерти по визуализация и сигнална обработка и сътрудници от подразделението по проектиране на електрооборудване и изчислителни устройства - Калифорнийският университет Сан-Диего ,професор Труонг Нгюен (Truong Nguyen) и професор Стенли Х. Чен (Stanley H. Chan), LCD-телевизорите 100 Hz с управление на подсветката отстъпват на LCD-телевизорите 200 Hz на база технологията MEMC. Съответно със заключението на учените, телевизорите със 100 Hz на база управление на подсветката не трябва да се наричат 200 Hz устройства , доколкото разликата в качеството на изображението между тези две технологии е доста съществена. В отчета също е казано, че макар технологията MEMC да се явява по-скъпа в реализацията само тя обезпечава  четирикратно повишаване на временната разрешаваща способност и намалява размитите динамични картини. Управлението на подсветката снижава яркоста на изображението и не гарантира необходимата яснота в бързо изменящите се сцени.

Изданието Consumer Report, публикуващо обзори на потребителска електроника, на свой ред писа: «Технологията «реални 200 Hz», използвана от Samsung и Sony, се явява най ефективна в минимизацията на размиването в динамичните сцени. В същото време телевизори на база «квази-200 Hz»  технология се справят недостатъчно добре  с такова размиване в сравнение с телевизори с честота на обновяване- реални 200 Hz».
Сайта hdguru.com, в това число специализиран за HDTV ревюта , пише следното за LED-телевизорите Samsung серия 8000, поддържащи 200 Hz : «В отличие от другите производители, които рекламират телевизори с честота на обновяване 100 Hz и управление на подсветката като телевизори 200 Гц, Samsung използва две микросхеми MEMC, които обеспечават реална честота на обновяване 200 Hz».


Технологията 200 Hz – инструмент, действително повишаващ визуалното качество на изображението. Попълнението на  видеореда с промеждутъчни кадри забележимо подобрява възприятието на картината на екрана, особенно в сцени, където водещите «роли» се играят от бързо движещи се персонажи или предмети. Възможноста за регулировка на степента на обработка на промежутъчното изображение само добавя плюсове в тази технология, която е предназначена за практически всички:  и за любителите на спорта, и за ценителите на филми, и за изкушените геймъри.

Все пак всички тези преимущества се проявяват  реално само в телевизорите с истински 200Hz -честота смяна на кадрите, които днес се пускат само от компаниите Samsung и Sony. В същото време широко използваната от много производители технология псевдо-200 Hz, базираща се на затъмнение на подсветката на екрана, има съществени недостатъци, които не и позволяват да се конкурира на равно с реалните 200 Hz.



Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #3 -: Юни 16, 2010, 18:03:07 pm »
LED-подсветка в телевизорите: двете технологии

За светодиодната (LED) подсветка започна да се говори  достатъчно отдавна. Първоначално се появи в нетбуците, тя плавно премина в телевизорите. При това само на Samsung им мина през главата светлата идея да отделят телевизорите с тази подсветка (точнее, с ее новым поколением) в отделен класс, наричайки тези модели LED-телевизори. по късно такива модели пуснаха също Philips ,и LG, но скоро, с внедряването на светодиодной подсветки в мониторите гонката между производителите премина в нова фаза. Включиха се и прозиводители като Sony ,Toshiba ,Sharp.  Да се опитаме да обясним — какво представлява светодиодната подсветка и какви типове бива тя.



На тази и следващата снимка са видни тeзи същите светодиоди, създаващи подсветката в LCD-панелите. Преимуществото на такава подсветка е очевидно —  по-малко разход на електричество, отколкото в случая с исползоването на станалите популярни флуоресцентни лампи със студен катод, панела в крайна сметка става още по-тънък. При «квадратно-гнездовия» метод на разположение светодиодите, се  позволява осветяването на отделни участъци от матрицата. Към преимуществата на тази технология може да се отнесе и по-наситеният черен цвят. LCD-панелите, използващи светодиодна подсветка се характеризат с по-високо съотношение на динамичният контраст, което прави изразителни сцените с тъмни и светли зони, положително влияе на яснотата на картината и снижава размитоста.

отделният светодиод в   Led local diming


Тази иллюстрация показва как се изменят показателите на картината в черните и бели места на  изображението с използоването на светодиодна подсветка и без нея.



Следващият етап на развитие на светодиодната подсветка стана разполагането на светодиодите не зад матрицата, а по нейният периметър. Това решение позволи още повече да се смали панела и да се направи още по-тънък. Именно такъв тип подсветка се изпользва в LED-телевизорите Samsung. В LG такава подсветка наричат Edge LED, и пускат модели телевизори, използващи както едната, така и другата технология.

рамката със светодиодите


групите от светодиоди по рамката на панела


отделният светодиод


за да оценим размера на светодиодите погледнете това видео със специална демонстрация на модел LCD-панел LG с диагонал, ако не бъркам, 42 инча.

http://www.youtube.com/v/FwAyNOBRyUM&color1=0xb1b1b1&color2=0xd0d0d0&hl=ru_RU&feature=player_embedded&fs=1


И така, в какво е причината за прехода на новият тип подсветка на LCD-матриците, в какво не ги устройваше традиционната технология на база CCFL? Принципният  отговор, както винаги е прост – работата е в спектъра на излъчване на газоразрядните  лампи със студен катод, по точно, в неговото постоянство. Както е известно, спектралният състав на електролуминисценцията зависи само от молекулярният състав на работното вещество, но не от тока на разряд. В такъв образ, в случая с използване на CCFL-лампи може да се управлява само нейната  интензивност на светене, но не и цветноста. За LCD-панела това означава, че всяко изменение на тоналноста на изображението може да стане само по два начина: установка на взаимно съотношение на коефициентите на пропускане на червеният, зеленият и синият светофилтри на всяко ядро (едновременно при производството на панела) и управление на всеки от субпикселите. Първият способ води до фиксация на определена цветова температура, наречена нативна, и необходимоста от специален подбор - лампа/светофилтър за удържане на този параметър в приемливи рамки. В резултат на исползване на вторият способ ефективният динамичен диапазон на матрицата и цветови обват на панела намаляват при всяка цветова температура, за разлика  от нативната. Този проблем частично позволява на матрицата да се справи с високоразрядно (повече от 8 бита на канал) представяне на цвета от семейството на VA и IPS. Все пак диапазона на корекция на цветовата температура не е особенно голям, така че същественно да се запази нейната относително нативна, при съхранение на същия този обхват, все едно не се удава.

Работейки над тази задача, водещите конструктори на LCD-матрици дойдоха до извода, че е необходимо да се замени ламповата подсветка със светодиодна. Исползвайки LED-матрици, настроени на излъчване в широк диапазон на честотата (един диод на всеки от  базовите канали), може да се  регулира съотношението на интензивност на тяхното светене, по такъв начин да се задава цветовата температура в широки граници. Точната коррекция на цвета се осъществява с помоща на високоразрядни LUT-таблици. При изменение на спектралния състав на подсветката се достига максимално използване на динамичния диапазон на LCD-матрицата, висока точност на възпроизвеждане и голям цветови обхват. Телевизор с LED-подсветка има еще едно забележително свойство – способноста да емулира обхвата на друг дисплей.

Не е маловажно, и това че такъв тип подсветка позволява да се подобри равномерноста на яркоста по ъглите на екрана. Обичайната конструкция с CCFL е много чувствителна към качеството на тези лампи, а именно към еднородноста на интензивност на светене по дължина на тръбата на разрядника. Тази характеристика се влага при тяхната направа и не се коригира в хода на жизненият цикъл, в резултат на което възниква висока нееднородност на яркоста на екрана (светло петно в центъра и заглъхване в ъглите), при това прогресираща във времето. В отличие от луминесцентната лампа, светодиодната матрица – това не е монолитен източник и се управлява поелементно, затова неравномерноста на светене на екрана в различни точки може да бъде поправена по пътя на изменение на яркоста на отделните елементи на LED-матрицата.

Както  често се случва на практика, недостатъците, внасяни в продукта с определена технология, стават продължение на нейните достоинства. Това се отнася и и към даденият случай. Става дума за температурната и временна стабилност на светодиодите. Доколкото суммарният спектър на подсветката се формира не от един, а от няколко источника, то взаимното отношение на интензивноста на червено, синио и зелено съставящи ще дрейфуват във времето и ще зависи от работната температура (в термодинамически смисъл) на дисплея. За крайният ползвател това означава необходимост от по честа калибровка и профилиране.

Що се  касае до равномерноста на подсветката, то тук присъства един интересен но малко забележим на пръв поглед фактор. Работата е в това, че коррекцията на нееднородноста се свежда не само до  управление на отделните елементи на LED-матрицата, но и към поддържане постоянство на формата на спектъра в тази област. С други думи, необходимо е одновременно да се повишава или понижава яркоста на всичките три R-,G- и B-диода, за да се измени само интензивноста, но не и цветноста на светене. Тази задача е технологически сложна и изисква обратна връзка. В крайна сметка всичко се свежда до това , че вместо ярка неравномерност на екрана се образува цветна, по забележима с невъоръжено око.

RGB LED backlight technology представлява система за подсветка, която се състои от три диода за първичните цветове: червен, зелен и син. Такава подсветка позволява да се увеличи броя на изобразяваните цветове с 40%, а контраста с 30% в сравнение с традиционните панели на база на CCFL (флуоресцентни лампи със студен катод)

RGB LED


http://trc1.emv2.com/HM?a=A9X7Cqw_GOxv8XpZkK0KIzjiZQ

подсветка с CCFL лампи








plasma Pioneer PDP-5090 в ляво,  Philips 42PFL9803/с LED подсветка/ в дясно
На снимката горе - LED блоковете на подсветката са видимо твърде големи. Tова води до “clouding” ефект.  LED подсветката ще бъде подобрена като направят тези блокове по-малки, или дори не в групи а, всеки LED индивидуално контролиран, което ще направи LED подсветката ефективна .

За подобен ефект се споменава и в  Samsung UE40B7000
http://www.hdtvtest.co.uk/news/samsung-ue40b7020-ue40b7000-20090502147.htm
http://whathifi.com/Review/Samsung-UE40B7020/
http://reviews.cnet.com/2300-12982_7-10000628-3.html

Внимателно разглеждайки снимката на зглобката на дисплея ще видите в дясно трите най-тънки панела- цветният филтър, поляризационият филтър и диффузора. Крайният отляво -белият  панел е светлотражателя, единствен от пете елемента на екрана, който е расположен зад рамката със светодидите.
Вторият отляво прозрачният на вид панел представлява сам по себе си тънък панел-световод собствена разработка на Самсунг, състояща се от массива лещоподобни отражатели, разсейващи светлината от рамката със светодиоди към центъра на екрана. Самсунг уверява, че този тип подсветка има характеристики, сходни с блоковата LCD подвсветка. /което за мен си е рекламен трик/

На тази снимка горе се вижда част от рамката със светодиодите. Въпреки  жълтият им вид, светодиодите дават бяла светлина, която се филтрира и пропуска през LCD -панела. Самсунг уверява, че преимуществото на белите светодиоди пред мултицветните светодиоди от линията "Триколор" на Сони модели серия X  се състои в по-пълното и коректно възпроизвеждане на  цветове и техните оттенъци на умеренна яркост, а също и в тяхната икономичност.

Във връзка с периметърният принцип на подсветка тези екрани нямат- режим локална регулировка или изключване на яркоста на светодиодите. Затова  нивото на контраста -черното е несравнимо/по-слабо/спрямо тези с LED панели от типа Sony X или Samsung A950 серии.

Още една обратна страна на медала се явява увеличеният инпут-лаг. За работта на тази технология от типа локално затъмнение на светлината са нужни изчислителни мощности и време, затова изображението се извежда с малка задръжка , което не винаги е приемливо за  геймърите, исползващи телевизора за видеоигри.Също така е характерно за LED-телевизорите общата неравномерност на подсветката,  и навярно по ограничени ъгли на обзор.
 От всички тези недостатъци са лишени новите плазми. Плюса в новите плазми Панасоник -  по-евтини от телевизорите на LED-подсветка.
 Сега плюсовете - LCD-телевизорите като правило имат  по-ярка картина по сравнение с плазмите, но така беше до появяването на NeoPDP. Съдейки по отзивите, новите плазми на NeoPDP не отстъпват по яркост на LCD-телевизорите.
LCD-телевизорите още повече на LED-подсветка потребяват като правило по-малко електричество, макар  плазмите да не стоят на място в този план.
 

Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #4 -: Юли 04, 2010, 17:33:40 pm »
Заплащайки достатъчно прилична сума за съвременен плоскопанелен плазмен или течнокристален телевизор, е необходимо да се обърне внимание на правилната му експлоатация. Иначе всичко може да се обърне на катастрофа и загуба на пари.

Съвремените телевизори от известни производители се отличават с повишена надежност и често в нормални условия могат без проблем да отработят не един гаранционен срок. Но по ред причини водещи до проблеми в работата и счупване -това е невъзможно. Тези причини могат да бъдат свързани с неправилната транспортировка, експлоатациия или просто невнимателно ползване.

В тази статия ви представям 10 съвета, съблюдението на които ще ви  позволи да избегнете най-разпространените  проблеми и да удължите срока на служба на вашият телевизор.


1.Убедете се в надежността на стенното закрепване

Най-страшната и, за съжаление, разпространена причина за счупване — падане на телевизора, се отнася към раздел катастрофи. Меко казано, много неприятно, когато новият ви телевизор с грохот падне на пода. Често в такива случаи телевизора еднозначно не подлежи на ремонт или ремонта е съпоставим по стойност с покупката на нов телевизор.

Основните причини за такава катастрофа са недостатъчно надежно или неподходящо за размера ТВ настенно закрепване. Недостатъчно здраво зафиксираното закрепване може с течение на времето просто да излезе от стената. Конструкцията и закрепването на телевизора ,трябва да бъде разчетена за теглото на окачваният  телевизор. Крепежните болтове, шайби и дюбели трябва да съответстват на материала на стенната повърхност и теглото на окачваният на стойка телевизор. Помнете, че теглото на 50 инчова плазма можее да стигне 40 кг и повече. Ако нямате опит с дрелката по-добре доверете тази работа на компетентен приятел или специалист. Разбира се по-дбре е да ползвате стенни стойки от надежни производители. Икономията при закрепване може да ви струва скъпо.

2.Повреждане на екрана при почиствае

Будете внимателни при почистване на поверхноста на екрана. Никога не използвайте за това течности с абразивни добавки или съдържащи агрессивни разтворители. Пагубно може да бъде използоването на тверда гъба и твърда четка. Резултат на такова интензивно почистване може да стане появяването на драскотини или петна на екранното стъкло, замяната на което може да стане голям проблем.

Даже ако вашето дете изцапа екрана с нещо сладко, използвайте за почистване мека мека влажна микрофибърна тъкан. Някои производители поставят в комплекта салфетки, които в даденият случай може да използвате без колебание. В търговската мрежа може да намерите специални средства за почистване на телевизионни екрани и монитори. В краен случай, използвайте мека леко навлажнена тъкан.

3.Оставетее пространство за естествена вентилация

Реална опасност за телевизорите, в особенно с голям екран, представлява прегряването на електронните елементи. В наиболее енергопотребяващите и теплоотделящи плазменни модели се вграждат за охлаждане вентилатори. В LCD дисплеите е достатъчна естествената циркуляция на въздуха през специално спроектираните отверстия в корпуса. Много е важно да оставите свободно пространство пред тези отверстия. Минимално пространство, като правило, е указано в ръководството за ползване.

4.Изключвайте телевизора от мрежата преди гръмотевична буря

Тъмните сиви облаци на небето  трябва да станат предвестник на опасност за вашият телевизор. Удар от мълния може да доведе до повреждене на електронната схема на телевизора, ако е включен в розетката на електрическата мрежа или свързанн към външна индивидуална антена/също и свързан към интернет мрежата/. Ако е свързан със сателитна антена, то телевизора, като правило, разряда на  мълните не го достига. На първо място от строя излизат  антеният усилвател и сателитният ресивър.

5.Прогаряне на екрана

На такава опасност са подложени плазмените панели, а също и CRT телевизорите. На внутреннюю поверхность екрана при такива телевизори се нанася светещо покритие — луминофор. Прогарянето на луминофора може да стане след няколко часа осветяване на екрана от статично изображение с повишена яркост. Например, ако оставите на екрана изображение от заставката на компютърна игра, то най ярките елементи от картината могат «отпечатат» в луминофорното покритие и в последствие ще се забелязват постоянно на повърхноста при всяко изображение. понякога, но, за съжаление, не винаги с течение на времето повреденият участък от екрана става по-малко забележим.

За отстраняване на подобен проблем в компютрите се използва така нареченият пазител на екрана (screensaver) — программа автоматично гасяща монитора при бездействие на компютъра.

Някоие производители вграждат в отдельни модели телевизори функция, която автоматично гаси екрана, когато специален датчик за присъстствие не определи наличието на човек в помещенито. На някои дистанционни управления има бутон, позволяващ принудително да се изключва изображението.

LCD телевизорите не са подложени на прогаряне на луминофора, поради особенност на технологията нямат светоизлъчващо покрытие. LCD телевизорите са заплашени от прегаряне на лампите от подсветката или  загуба на тяхната яркост с течение на времето. В моделите с LED подсветка могат да излязат от строя отделни светодиоди.


6.Големите и резки спадания на температурата са пагубни за телевизора

Например, зимата, когато на улицата има отрицателна температура и повече от 20 градуса топлина в помещението, вы привозите нов телевизор. Вносите его в квартиру и устанавливаете в теплата всекидневна. Поставяте щепсела в контакта, после включвате от захранващият бутон и с удивление откривате, че телевизора не работи.

Няма от какво да се учудвате. Никога не включвайте току що внесената от студа навън в топло помещение битова електроника. Бързото нагряване се съпровожда с появата вътре в корпуса върху елементите от електронната схема на кондензат във вид на малки капки влага. При подаване на напрежение питания может произойти ефект кратко примигване и телевизора ще се нуждае от ремонт. Нужно е малко время за изравняване на температурата и изпаряване на кондензата. Като правило, стигат два — три часа.

7.Плазмените телевизорыи трябва да се транспортират само във вертикално положение!

Плазменните панели се състоят от напълнени с инертен газ и закрити със стъкло малки балончета. тази голяма площ от стъкло има опора само по краищата. Възникващите при вибрации незначительни смущения на централната част на стъклото,при хоризонтално расположен телевизор могат да повредят балончестата структура на панела.

Затова транспортировката на плазмен телевизор в хоризонтально положение може да доведе до повреждане на екрана, ако автомобила се движи по неравен път. Не рискувайте, и превозвайте плазмените телевизори само във вертикално положение. Ако е невозможно да изпълните това условие, по-добре наемете транспорт. Допълнителнителните разходи не струват риска от възможно повреждане на телевизора.

8. Изменение на системни настройки в сервизното меню

Експериментирането с предназначеното за специалисти меню може да ви струва скъпо. Фанатичните, но неопитни експериментатори не доволни от пороя обикновенни настройки в телевизорите, се добират до сервизните раздели в менюто, предназначени за регулировка от ремонтните служби и подготовени ползватели. Като правило, тези пунктове от менюто са недостъпни за телезрителя, но при желание кодовете за достъп може да се намерят в интернет.

В системных раздели на менюто съдържат основни параметри за работа на електроната схема и въвеждането на неправилни значения може дж доведе към сериозни последствия. Много често експериментирането със закритото за неопитни ползватели меню вместо подобряване на характеристиките на телевизора води до обратен резултат и даже риск от повреди на устройствата.

9.Игрови опасности

Може и да звучи странно, но има масса примери от повреди на екрана на телевизора при използване с игрови конзоли. Например, ако пулта-манипулатор не е закрепен с каишка за китката, в най-горещият момент от игровата схватка той може да изкочи от ръцете и да полети към екрана.

Втора опасност. В много дълъг сеанс статична игра постоянно «висящи» на екрана броячи или други ярки елементи могат да инициират процесс на прогаряне на луминофора на плазменният панел.

10.Пазете телевизора от преките слънчеви лъчи

Постояната ярка слънчева светлина е притивопоказна за съвременната електроника и телевизорите в това число. Макар горната граница от максимално допустима температура да превишава нагряването от слънчевите лъчи, в състава на телевизора има елементи, чиито срока на служба се скъсява с експлоатация при повишена температура. И освен това, настройките на щателно откалиброваннят при нормална стайна температура телевизор могат да «поплават» при повишаването и да дадат някакво искривяване на изображението.

Особенно нежелателни са преките слънчеви лъчи за плазмените екрани. Ултравиолетовото излъчване може въздейства на луминофорните балончета, предизвиквайки, както казват, тяхното преждевременно старене. Така че е по-добре, ако вашият ненагледен плоскопанелен телевизор се намира в затъмнено място.
  

Источник: Televisions.com
http://www.televisions.com/tv-articles/Averting-TV-Damage.php

Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #5 -: Юли 04, 2010, 17:39:12 pm »
Как правилно да настроим телевизора

Съвършенно изображение на екрана на вашият телевизор, съвети по настройката.

Обикновенният среднестатически телезрител, прекарвайки достатъчно много свободно време пред екрана на  телевизора, често не обръща внимание на това, че на екране картината изглежда прекалено ярка и показно блестяща. Именно така са изпълнените предпродажните настройки на телевизорите с цел  привличане на вниманието на купувачите в  магазините и увеличаване на обема продажби. Но тези настройки не подхождат за гледане в домашни условия.
DVD и Blu-Ray филмите  могат да изглеждат още по-добре на HDTV, но за това е нужно, да се откажете от заводските настройки и да настроите телевизора спрямо существуващите условия в помещението.
Дадените препоръки се състоят от три етапа по настройка на изображението на екрана в съвремените телевизори. За  начало ще ви разкажем, как правилно да използвате, достъпните в повечето модели телевизори, настройки за базово регулиране. После ще обърнем внимание на настройките за преглед на Blu-Ray филми, ще ви дадем квалифицирани съвети за тънки настройки на видео и аудио съставляващи. И накрая, ще ви разкажем за основите на професионалната калибровка, която ще повиши цената на вашият телевизор.

Основни настройки
Използвайки само основните, достъпни на всички телевизори регулатори, може значително да се повиши качеството на  изображение. Следвайки описаните по-долу съвети, вие ще  направите картината по-реалистична и близка до идеята на режисъора на филма.

Външно осветление
Много от вас предпочитат да гледат филми в условията на затъмнено помещение. Съгласно препоръките за получаване на най-добро качество на изображението ,в този случай е нужно да използвате регулируем източник на светлина. Тази препоръка касае и прегледа на широкоекранен проекционен екран, и на  телевизор. Необходимо е да отчетете, че гледането в силно затъмнено помещение води до напрежение в очите.

За плазменни , LCD панели и  CRT телевизори идеален вариант в този случай е да поставите матов источник на светлина зад телевизора. Потърсете специални лампи-тип дневна светлина, чиято цветова температура на светене съставлява 6500 градуса Келвин.
Необходимо е да предотвратите появяването на отражения по екрана. При преглед през ноща такива проблеми не възникват, а през деня могат да помогнат плътни щори на прозорците.

За гледане при ярко осветление се  препоръчва да използвате режим Стандарт, Спорт или Vivid, а настройваният режим на потребителя да оставите за условията на затъмнена стая. Преди да се заемете със описаните по-долу настройки, установете стайното осветление в условия за гледане на филми.


Подсветка на матрицата
Подсветката на  матрицата е нужна за осветяване LCD матрицата и определя нивото на  яркост на дисплея. Също така и контраста, нивото на подсветка заводски се поставя високо. Понижаването на нивото на подсветка може да направи по приятно гледането при понижено външно осветление. Но прекалено низкото ниво прави изображението по-малко изразително. Също както и при снижаване контрастноста на картината изчезват малките детайли.

Как да настроите? Точноста на тази  настройка е сложно да се оцени без сложно специално оборудване, но тя трябва да бъде настроена първа. Най-простият способ е да поставите регулатора в средно положение. После да намерите много ярка сцена, например хокеен мач и да гледате в течение 10 минути в условията на  затъмнено помещение. Ако почувствате  умора на очите, намалете нивото на подсветка на 10-20% и смотрите снова. Ако не, увеличете примерно на 50%. После повторете описаната процедура и по този начин може да намерите оптималното положение на регулатора.

Яркост

Как правилно да настроим телевизора?
Под яркост е нужно да разбираме нивото на черният цвятна екрана. Яркоста на  изображение е необходимо да поставите на ниво проявление абсолютно черни елементи на екранната картина.

Резултат от излишната яркост може да бъде плоско безцветно изображение с намалена цветова наситеност. Изображенията с понижена яркост страдат от загуби на детайли в тъмните зони от картината , а също така се губи разликата между сивите зони в темните сюжети.

Как да настроим? свържете DVD плейър към най-качественият из свободен вход на телевизора. Включете на въспроизвеждане на широкоформатен филм (с темными полосами сверху и снизу изображението). Выберите сюжет с примерно равным количеством светлых и темных зон на экране. Увеличьте яркость до максимума, а затем начните ее намалите до тогава, докато полосы за экранные полосы не станут черными, вместо серых. Если вы отметите пропадание детайли на тъмните участкъци значит, вы установили слишком высока яркост. Для некоторых плазменни, LCD и проекционни телевизори все же понадобится установочный диск, чтобы как следва да выставить екранната яркост.


Контраст

Как правилно да настроим телевизора?
Контраста определя съотношението между най-ярките и най-тъмни части на изображението, управляет интензивноста ярките части от изображението и определя пълното светоотделяне от дисплея.

По умолчанию контрастность обычно выставлена слишком высок, чтобы при продажба картинка на екрана да  изглежда по-ефектно. Високият контраст може да сделать смутными мельчайшие детайли изображения и исказить очертания обектите, в тъмни помещения вызвать зрительно напряжение в очите, а също така да съкрати срока на служба при плазмените панели и CRT телевизорите. Прекалено низкият контраст намалява изразителноста на  картината.

Как да настроим? Поставете на екрана неподвижно изображение на светъл обект с няколко явно видимми тъмни детайли. Например, човек облечен в светла риза с тъмни копчета или кадър на ледник от Ледниковият период. Установите регулятор контраст на максимум, а после намалявайте дотогава, докато не станат видими всички детали на светлият фон (пуговицы на рубашке или тени на леднике). Като правило, картината изглежда оптимално при поставяне на регулатора за контраст в положение 30-50%.


Цветове

Как правилно да настроим телевизора?
Называется также насыщенностью и определя интензивноста цветовой составляющей изображения. При завышенном уровне цветности картинка на екрана изглежда чрезмерно пъстра и нереалистична. Наиболее заметно при повышенном красном, который часто усугубляется телевизионным декодером цвета. Однако занижената цветност понижава изразительноста, делает его тусклым. Нулевое значение регулятора цветности создает черно-бяло изображение.

Как установить? При доступности первоначально нужно установить, как описано ниже, регулатора на цветовата температура в положение «Warm». После намерете във филма изображение на фигури със светли нежни тонове на  кожата, за предпочитане с едър план на лицето. Увелечавате цветноста до тогава докато кожата не приеме светло-кафяв цвят с признак на слънчеви изгаряния. После намалете регулатора, докато кожата не започне да изглежда естествена, без излишно червено.Ако полученият резултат изглежда несколько тускло и безжизненно, може леко да се увеличи цветноста за сметка на загуби на естествените цветови оттенъци на кожата.


Други регулатори на тона
С тези регулатори разберемся во втората част, по добре да ги оставите в средно положение.


Острота
Прави по-резки контурите от обектите на екрана. Понякога помага да смегчи сигнала на кабелната телевизия и почти винаги изкривява вече достатъчно рязкото изображение от DVD и Blu-ray дискове. Намалявайте стойноста на регулатора до нулево положение, докато не забележите омекване границите на текстовите обекти, след това увеличавайте, докато границите не станат отново резки.


Подчертаване на контурите (Edge enhancement)
Така наречената — VSM (scan-velocity modulation), по-добре оставете този регулатор в изключено положение.


Цветова температура
Този важен регулатор влияе на цялата палитра цветове. ИЗбора на опцията «Warm» е длъжен да ви приближи до стандарта PAL/NTSC - 6500 градуса Келвин.


Останалите регулатори
Като правило, картината на филмите изглежда по-добре при отключени «подобрители» тип автоматични настройки на  цвят, тон, контраст, шумоподтискане и други фирмени режими на работа. Качеството картинки от диска обычно достатъчно добро, а допълнителната обработка внася повече искривявания, отколкото да подобрява качеството на  картината.



http://reviews.cnet.com/basic-hdtv-tips/
http://www.hdtv.ru/articles/tests_reviews/8291-kak-pravilno-nastroit-televizor.html

Неактивен hristoslav2

  • Наказан
  • *
  • Публикации: 698
Re:Статии ,тестове
« Отговор #6 -: Юли 18, 2010, 18:52:59 pm »
"Green Ghosting" и "Phosphor Lag"

Когато говорим за плазмени телевизори, двете най-важни неща за потенциалните купувачи са прогарянето на плазмените екрани  и прекомерно отражателното стъкло. Докато първото може да бъде предотвратено чрез разумно използване и последното чрез контрол на външното осветление , има още един малко познат недостатък, който е присъщ на плазмените дисплеи  - фосфор лаг. Да погледнем в това клипче  

http://www.youtube.com/watch?v=BnmbJEWGkaw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Jm63BEhHWUk
Toва  се казва  фосфор лаг . Въпроса е, че той на практика се вижда само на определени сцени с определени цветове на фона и рязко завъртане. Отделно не всеки е предразположен да го вижда. Зависи от спецификата на окото или нещо такова. Също както при rainbow effect-a при DLP проекторите. Преценете това ли е по-голям проблем за вас от неспасяемото мазане на дори и най-бързото LCD и големия input lag при почти всички нови модели LCD. Също така решете кое е по-важно за вас - дребни недостатъци при игра или качество на картината при гледания от вас тип сигнал.


Обърнете внимание на белите ленти. Тъй като те се движат по-бързо и по-бързо по екрана, вие ще забележите, че има зелени/жълти пътеки след белите ленти, и - в по-малка степен - синьо/лилави ивици отпред. Това са фосфорни следи, известни още като "фосфорен лаг", "кометни трасета", "зелен оттенък" или "plainbow" във форумите.

Защо се случва това?

В производството на отделните червено, зелено и синйо фосфорни покрития в плазмените клетки се използват различни химични елементи . Разликата идва в резултат от химичните добавки които влияйат на времето за реакция: синйото е най-бързо; зеленото, най-бавно и червеното и по средата. Нека да разгледаме следната илюстрация на движеща се бяла лента, която изисква равно смесване на червено, зелено и синьо (RGB):



Което обяснява синьо и пурпурно ресни в предната част на движещ се бар, а жълтеникаво зелена пътека. Тъй като човешкото око е най-малко чувствителни към синьо интензитет, хората обикновено забелязват само зелено/жълтите следи, когато светъл образ се движи бързо през тъмен фон. Колкото по-бързо е движението, или по-висок е контрастът, толкова по-видим става ефектът на фосфорните следи.

Какво говориш? Няма начин на моята плазма!

Добрата новина е, че 99% от собствениците на плазмени телевизори не виждат проблема в 99% от времето. Въпреки това, някои хора, които имат чувствителни очи (обикновено тези хора забелязват трептенето, дори когато честотата на опресняване на монитор на компютъра ми  е определена на 75Hz) не може да не забележат, фосфорните следи. Целта на настоящата статия е - ако обмисляте покупка на плазмен телевизор - да имате предвид, че съществува такъв проблем  и че трябва да се уверете, че не сте чувствителни към това, преди направите покупката си.

Аз съм притеснен ... Трябва ли все пак да си купя плазмен телевизор?

Въпреки този недостатък, плазмените телевизори си остават едно от най-достъпните устройства на пазара ,предлагащо наситено черно и с реалистично възпроизвеждане на цветовете ... и дори не може да се влият от фосфорните следи. Просто пускате копие на "Sin City" (предимно черно-бял филм с бързе сцени, известен с разгръщането на най-лошото от фосфорните следи) за демонстрация на един плазмен телевизор на приятеля си с осветлението ... ако не "Не виждам трасета тогава трябва да се оправи.
Добре, аз ги виждам. Какво да направя за да изчезнат ?

Разликтаа във времето за възбуждане на фосфора и интервалите на разпад е присъща на плазмената технология, ако сте един от тези нещастници, които виждат следите от работата на фосфора, можете да се опитате да облекчите проблема като:
    * Намалите контраста (ниво на бялото) на вашия плазмен телевизор
    * Използвате на подходящо осветление, до леко намаляване контраста на екрана, (Ето защо няма фосфорна пътека в ярко осветени магазини )
    * Изчаквате  яркостта на фосфора да намалее естествено до нормално ниво
    * Заставате по-далеч от плазменият екран
    * Избягвате  черно-бели филми

http://www.youtube.com/watch?v=3kyllx3VaI8&feature=player_embedded