Ще се опитам да отговоря по малко по-различен начин.
Неведнъж съм споделял, че не обичам да описвам звук с думи, най-малкото защото думите могат да имат едно значение за мен и съвсем друго за някой друг. Все пак ще се опитам да обрисувам нещата до колкото мога, без да се впускам в изключително задълбочени разсъждения

Най-често срещаното определение, наложило се като епитет, за системите на Naim е "PRAT"(pace rhythm and timing) Темпо, ритъм и тайминг(динамика). Озвучителните тела на ProAc чудесно се вписват в това мото.
Звука е бърз и динамичен, почва когато трябва да почне и спира когато трябва да спре

. Често заклети неймаджии се шегуват, че най-важни са не просто нотите... а паузите между нотите.
Конкретно озвучителните тела са популярни най-вече с това, че са изключително добре балансирани - нищо не доминира, нищо не отсъства. Звучат натурално и са изключително "разкриващи" информацията която им се подава.
Това може да е огромен плюс - при добри записи се разкриват слоеве на музиката, които човек може да не е доловил дори след десетилетия слушане на същия този запис на по-нисък клас система например.
Може да е и минус - при лоши записи всичко излиза на яве

Примери в тази посока има много, ще споделя един пресен. Когато избирах озвучителните тела, слушах доста варианти (в този и по-висок бюджет) с разнообразни любими записи. Един от тези записи е "Ark" на Brendan Perry. На някои от озвучителните тела звучеше добре, на други не дотам добре, но почти на никои, освен на въпросните Response D Two, не се разкриваше докрай специфичното звучене на записа. А записа е чудесен, но силно характерен - правен е в катедрала.
Това разбира се не е най-основния или единствен критерии при избор на озвучителни тела. Дадени озвучителни тела може да са изключително информативни и в същото време неприятни за слушане или просто не добре балансирани като цялостно звучене.
Тук, за моя голяма радост, случаят не е такъв.
Друго голямо предимство, поне за мен, е че освен впечатляващата триизмерна "сцена" (холографско позициониране на инструментите и изпълнителите в един състав), с която са известни озвучителните тела на ProAc, в конкретната комбинация звука излиза изключително свободно, без усилие и обгръща слушателя. Случвало ми се е при други озвучителни тела от подобен клас(или при по-стари модели на ProAc) нещо да не ми достига в тази посока. Попадал съм на системи, при които трябва едва ли не постоянно да се вслушваш, да се напрягаш да чуеш... сякаш озвучителните тела задържат звука и не го пускат да стигне свободно до слушателя.
Тук,отново за моя голяма радост, случаят не е такъв.
Стигнахме до трите думи. Ако трябва да се ограничим до 3 определения може би биха били:
1. PRAT
2. Натуралност и прозрачност
3. Леко(без усилие) и пространствено звучене.
Относно въпроса ти за херцовете

Аз съм любител на музиката, не на цифрите. Не разполагам с измервателна апаратура, а и последното нещо, на което обръщам внимание при избора на озвучителни тела, са обявените характеристики. От тази гледна точка не съм експериментирал с конкретни честоти и тестове. За мен е важно системата да свири балансирано, съобразено с вкуса и разбирането ми за добър звук, и да ми позволява да се наслаждавам истински на любимата си музика. След дълго търсене и различни проби, съм повече от доволен

(за сега... в този бюджет и това помещение

)
Успех!