Може би е добре да поясня малко горното си изказване, за да няма заблудени.
Както вече казах, според мен Creek и Naim вървят в сходна посока, която рязко се различава, от посоката, в която вървят NAD и Denon например... имам предвид посока като тип звучене.
В тази посока, или течение, има още доста производители на аудио компоненти, но това в никой случай не значи, че продуктите им звучат еднакво. Може би би било удачно да кажем, че гледат в обща посока, но интерпретират гледката всеки според вкусовете и разбиранията си.
Имайки предвид това, редно е да уточним, че начина по който възпроизвеждат музика продуктите на Naim, въпреки общите сходности е различен от начина, по който правят това продуктите на Creek.
За някои потребители, разликите може да не са толкова драматични, колкото при сравнение с продукти на компании с принципно различно разбиране за звука.
За други потребители, разликите са значителни и от изключително значение.
Никак не обичам да описвам звук с думи - според мен е безмислено, освен в редки изключения, когато събеседниците се познават отдавна и имат сравнително близко разбиране за звук и музика - тогава могат да имат някаква надежда, че изразите биха значили едно и също, или поне сходни неща за всички събедесници.
Както и да е, за да не е публикацията съвсем обобщаваща, може би е редно да спомена някои характерности.
Както вече е ставало дума неведнъж, продуктите на Naim са характерни най-вече със своя PRAT - Pace, Rhythm and Timing - Темпо, Ритъм и Динамика. Сериозен контрол, скорост и подреденост... в същото време без стерилност.
Това качество прави най-сериозно впечатление при по-динамична, сложна като състав музика... С други думи, ако слушате основно чело сюити на Бах... надали бихте се възползвали максимално именно от това качество на Naim. Това, разбира се, не значи че те - сюитите, не звучат добре на Naim
.
Забавен факт, много често споделян от потребители на Naim по света, е че често, докато слушат музика се улавят как неусетно са започнали да си тактуват с крак по пода. Това сред тях дори се е превърнало в характерен термин - Foot tapping. Идеята е, че музиката те увлича в ритъма.
Друго характерно, за продуктите на Naim е, че те не се славят с най-фините звънки детайли, нито пък с най-широката и дълбока "сцена". Според някои потребители това са недостатъци, а има и потребители, които твърдо не харесват звука на Naim!
Според други, натуралистичния начин, по който Naim представя музиката няма аналог в разумните ценови граници, за това и продуктите им са толкова добре оценени.
Най-големия недостатък на Naim, може би е фактът че са твърде консервативна компания, с характер - и като концепция за звука, и като чисто инженерни хрумвания, и от тази гледна точка - напасването с други компоненти трябва да е наистина внимателно!
От друга страна Creek като звучене са може би една идея по-фини, с по-голяма сцена, но също и една идея по-мудни и може би олекотени в зоната на ниските честоти.
Може да се каже, че са по-малко характерни и далеч не толкова капризни към кабели, озвучителни тела и съгласуване с други компоненти.
Мисля, че и двете компании имат чудесни продукти, за това и ги препоръчвам често.
Успех!