Общи насоки за изграждането на стерео система

Изграждането на една стерео система често не е толкова проста задача, колкото ни се струва на пръв поглед. Преди да пристъпим към произволно купуване на компоненти, е добре да имаме изградена концепция за това, от какво ще се състои системата ни, какви са приблизително желанията и очакванията ни за звука, какви са финансовите ни възможности, как е най-добре да разпределим наличния бюджет и т.н. В тази статия ще се опитаме да обобщим някои основни, общи моменти, при избора на компоненти и съчетаването им в система.

Водят се не малко спорове  кой е най-важният компонент в една система. Много хора твърдят, че най-голямо значение имат озвучителните тела, други са категорични, че най-важен е източникът, трети пък са убедени, че най-важното нещо е помещението да е акустично обработено и т.н.

Да кажем, че човек инвестира огромна сума в озвучителни тела и те сами по себе си са чудесни, но не са контролирани и захранени подобаващо (с подходящ за тях усилвател) резултатът би бил далеч от възможностите на тези озвучителни тела… и инвестицията –  до голяма степен напразна.  Също лош резултат би могъл да се получи, ако озвучителните тела се поставят в неподходящо за тях помещение. Ако пък  приемем, че помещението е подходящо и озвучителните тела са добре захранени, но сигналът който отива до тях е с ниско качество – целият смисъл от системата се губи.

В крайна сметка рано или късно се стига до извода, че от изключителна важност за една стерео система е тя да е добре балансирана – като ниво на компонентите и напасване между тях, като съгласуваност с помещението, с предпочитаните типове музика и с възможностите на човека. Обръщането на прекалено голямо внимание на един компонент в системата за сметка на друг, резкият дисбаланс в нивото на компонентите, недоброто съгласуване на компонентите един с друг (дори сами по себе си да са чудесни), може да е пагубно за крайния резултат при изграждането на системата.

Да обърнем внимание на отделните компоненти в една стерео система, някои общи насоки за избора между тях, естеството и значението им:

1. Източник

Понякога източникът е силно пренебрегван компонент, а това е наистина кардинална грешка. От източника тръгва звукът – след източника той може само да деградира. Идеалният вариант е сигнала да стигне до озвучителните тела и най-вече до слушателя минимално променен, но няма как да се подаде некачествен сигнал от източника и от системата да излезе качествен звук. Някои системи акцентират върху някои аспекти на звука, други са по-неутрални, но няма система, която да добавя звуци към тези, които източникът е успял да прочете и прати нататък по веригата. В крайна сметка, ако приемем че останалата част от системата ви е съвършена, то ще чуете толкова от музиката, колкото източникът ви успее да извлече от записа!

С други думи, ако искате да извлечете максимума от записите си, то трябва да осигурите на системата си източник, който е способен на това.

Когато избирате източник на звук, трябва да бъдете наясно какъв тип фонотека ще изграждате(или вече сте изградили) и следователно в какъв тип източник има смисъл да инвестирате.

Днес в сериозните стерео системи най-застъпени са три вида аудио носители:

• Компакт дискове
• Грамофонни плочи
• Lossless файлове

Всеки от тези носители и съответните източници имат своите предимства и недостатъци, и е изцяло въпрос на избор и приоритети, кой път на развитие ще изберете за системата си.

Грамофонът, ако е на достатъчно високо ниво, е способен  да пресъздаде изключително качествен звук, естествен, богат и емоционален,  незасегнат от някои от най-често споменаваните недостатъци на CD звученето като стерилност и ограничена честотна лента.

От друга страна Грамофонът е източникът който изисква най-много грижи – и като управление, и като поддръжка и настройка, и като напасване на отделните компоненти в една винилова система (рамо, шаси, доза, фоно предусилвател и т.н.). Носителите също са изключително капризни от гледна точка на поддръжка и съхранение – виниловите плочи са по-скъпи от компакт дисковете, изискват по-специфично отношение при съхранението им, за да не се деформират, а също така и периодично измиване със специфични препарати – между плочата и иглата на грамофонната доза има физически контакт, и  за да могат да предложат максимума от възможностите си, плочите трябва да се поддържат чисти.

CD плеърът е може би най-често срещаният източник в днешните стерео системи. Ползването му е елементарно и неангажиращо. Поддръжка и настройка почти липсва, а носителите са на сравнително приемливи цени, и също не изискват прекалено специфично отношение при съхранение и експлоатация.

Често хората с твърде малко опит в областта, вярват че след като носителят е цифров, то няма никакво значение какъв точно е плеърът. Това твърдение е повече от абсурдно и повечето хора, решили да изграждат сериозна стерео система, рано или късно го осъзнават. Дори CD плеърите в един и същи бюджет често звучат много различно. Всичко е от значение – като се започне от транспортния механизъм, мине се през ДАКа, електронните елементи ползвани в самия плеър, вътрешното опроводяване и т.н.,  и се стигне дори до екзотики, като независимо окачване на всеки компонент в самия плеър(при някои по-скъпи модели).

Срещат се мнения, че  на звука на CDто липсва естественост(в сравнение с Грамофона) заради ограничената честотна лента и цифровизирането на звука. От друга страна пък при CD плеърите липсват неприятните ефекти, породени от физическия контакт между иглата на грамофонната доза и плочата(припукване, шум и т.н.)

В крайна сметка, както вече казахме, изборът се свежда до вкусове и приоритети. Всеки от изброените източници е способен да възпроизведе наистина качествен звук, ако е съчетан с подходяща система и записи.

Lossless файловете стават все по-популярни като основен източник на звук в днешните стерео системи от всякакъв клас. Все повече сериозни звукозаписни компании предоставят висококачествени Lossless файлове за сваляне от интернет страниците си срещу заплащане, а някои групи с по-либерални разбирания дори предоставят музиката си безплатно или срещу доброволни дарения. Често срещана практика е и свободната размяна на файлове между потребители.

Фонотеката от Lossless файлове е изключително удобна за работа, заема нищожно физическо място и не изисква никаква специфична поддръжка.

Някои от негативните страни на Lossless файловете са, че човек трябва да има елементарна компютърна грамотност, за да ги използва, а също и че  често при сваляне от неоторизирани за целта сайтове, няма никаква гаранция до колко качествено е направен и звучи файлът.

При изграждането на стерео система, ползваща като основен звуков носител Lossless файлове има няколко възможни пътя на развитие.

В системите от най-нисък клас, често се използва компютър и съответно компютърна звукова карта, свързана към усилвателя по аналогов път. Това носи със себе си своите негативи и рискове. Макар вече да има сериозно разнообразие от звукови карти, някои от които специално конструирани за възпроизвеждане на качествено стерео, то компонентите използвани в тях, захранването (всъшност компютърното захранване), цялостната среда около звуковата карта – шумове и вибрации от компютъра, а нерядко и електронни вмешателства от други компоненти, водят до определени компромиси в звученето в сравнение със системите ползващи източник от по-висок клас. Освен това, при такъв тип свързване между компютър и аудио система, винаги съществува възможност евентуалните проблеми с тока и захранването(които не са толкова редки при компютърните системи, особено у нас), да се предадат и към аудио системата и да нанесат щети.

При системи от по-висок клас се използват външни ДАКове. ДАК(dac, цап) е дигитално – аналогов конвертор – устройство, което преобразува сигналът от цифров вид(какъвто е в Lossless файловете, компакт дисковете и т.н.) в аналогов – вълни, които усилвателят да усили и предаде към озвучителните тела, и слушателя да възприеме като звук. ДАК има във всяко устройство, което възпроизвежда звук от цифров носител – компютърните звукови карти, CD плеърите, портативните аудио плеъри и т.н. Естествено ДАКовете в тези устройства са на различно ниво и съответно резултатът, който постигаме като звук е различен. Със сериозното навлизане на Lossless файловете, все повече компании произвеждат самостоятелни устрийства – ДАКове, които имат собствено захранване и представляват самостоятелен компонент в стерео системата. Към тях по цифров път могат да бъдат включени един или няколко източника и конвертирания от ДАКовете сигнал, вече в аналогов вид, да продължи пътя си нататък по системата. При просвирване на файлове от компютър, използваният софтуерен плеър също е от значение, като за постигане на максимално добро качество е задължително да се осигури директен пренос на автентичен – непроменен от Windows Kernel Mixer поток на информация от плеъра към устройството (звукова карта или външен ДАК) посредством (WASAPI, asio, kernel streaming и т.н.).  Качеството и цените на външните ДАКове варират, като има подходящи решения както за стерео системи от начален клас, така и за наистина висок клас системи в бюджет от стотици хиляди левове.

Все повече сериозни производители на аудио техника вече произвеждат и специализирани мрежови аудио плеъри, които изглеждат и работят като обикновен CD плеър, но вместо физически носители ползват Lossless файлове от компютър, NAS сървър, или твърд диск, намиращ се в самия плеър. Така управлението на файловете става изключително удобно, реално няма нужда от работа с компютър(освен понякога при свалянето на самите файлове) и се избягват главоблъсканиците с множеството софтуерни компютърни аудио плеъри и настройките им.

2. Усилвател

В идеалния случай, усилвателят просто усилва подадения му сигнал, без да го променя по какъвто и да било начин. В реалността обаче, особено в ниския и среден клас, всеки усилвател прибавя(повече или по-малко) свой собствен характер на звука. Много се спекулира относно това кои са най-добрите усилватели – лампови, лампови еднотактни, транзисторни, транзисторни клас А, хибридни и т.н. Всъшност както с всяко нещо в живота еднозначен отговор няма, а и не би трябвало да има. По-редно е да се говори за конкретни продукти, отколкото да се обобщава кардинално за типовете усилватели. Има чудесно свирещи и недотам добре свирещи лампови усилватели, също както има и чудесно свирещи и  недотам добре свирещи транзисторни усилватели. При по-високия клас системи често се наблюдават комбинирани решения – лампов предусилвател и транзисторно крайно стъпало, и някои от тях се представят наистина чудесно, а други – не толкова. Всъшност, може би най-добре е не просто да се говори за конкретни продукти, а за конкретни продукти в конкретна система! Един усилвател, без значение от използваната в него технология може да се представя изключително добре с дадени озвучителни тела и недотам добре с други, също толкова качествени озвучителни тела.

Това, което трябва най-вече да имате предвид при избора на усилвател е, че той ще захранва именно вашите озвучителни тела и в зависимост от това, какви са те, изискванията към усилвателя могат да варират силно. Понякога дори няколко вата вършат чудесна работа и могат да предложат сериозно звуково налягане, и чудесна динамика. Друг път има нужда от много сериозен като мощност усилвател, за да може озвучителните тела да разкрият потенциала си. Мощността е разбира се само един от критериите и тя често е надценявана като важност. Случва се сравнително маломощен като ватове усилвател да може да контролира озвучителните тела много по-добре от такъв с много по-висока обявена мощност, дори ако озвучителните тела са трудни за захранване и с ниска чувствителност.

При по-специфични озвучителни тела е добре да се подходи по-внимателно при избора на усилвател. Например, ако озвучителните тела са изключително нискочувствителни и с ниско номинално съпротивление, то те би трябвало да са много сериозен товар за усилвателя. Тогава би било разумно да се насочите към усилватели не просто с висока обявена изходна мощност, а и с голям запас в захранването, за да може, когато е нужно да се подава допълнително ток  без работата на усилвателя да се затруднява.

Тембровото напасване между усилвателите и озвучителните тела е сложна и трудоемка задача.  Понякога дадени усилватели и озвучителни тела, въпреки всички налични технически предпоставки да свирят добре заедно, не си пасват като звук, и резултатът е разочароващ.  Затова е много по-добре да се осланяте на опита – ваш или на хора, на които имате доверие по въпроса, отколкото да разчитате на чисто теоритични сметки.

Често производителите на озвучителни тела(особено във високия клас), ползват усилватели от един или наколко подбрани производители при конструирането и настройването на продуктите си. От там естествено следва резултатът, че някои озвучителни тела свирят особено добре с конкретни усилватели и си пасват чудесно с тях(темброво, като мощност и контрол и т.н.) В друг случай пък, компании които произвеждат озвучителни тела, произвеждат също така и усилватели(под същата или под различна търговска марка) и отново, напълно естествено, комбинацията от тези продукти обикновено е повече от удачна!

В последните години все повече производители добавят интересни функции към стерео усилвателите си. Вече можете да видите в не един сериозен продукт вграден ДАК, понякога дори мрежови функции, а възможността за интегриране в кино системи(AV Direct) се среща дори в усилватели и предусилватели от най-висок клас!

Разбира се най-важното при избора на един аудио продукт би трябвало да са звуковите му качества, но въпросните екстри, както и доста други удобства, могат също да наклонят везните в една или друга посока.

Когато избираме усилвател, е добре да имаме предвид и някои от характерните особености на различните типове усилватели. Ламповите усилватели например, дори в случаите когато предлагат чудесен звук, имат един основен и неизбежен недостатък – лампите имат определен(доста кратък) живот.  При определени типове слушане това може и да не е проблем, но ако предпочитате усилвателя ви да работи постоянно  и винаги да се наслаждавате на тиха фонова музика, то честата смяна на лампи може никак да не ви допадне – не само финансово. Транзисторните усилватели, работещи в клас А(и някои лампови усилватели) пък са известни със значителната температура, която отделят при работа, и с огромната консумация на ток. Купуването на такъв усилвател би могло да е чудесно начинание от гледна точка на звука, стига споменатите проблеми да не ви притесняват, и да можете да отделите наистина сериозно пространство на усилвателя, за да може отделяната топлина да се разсейва добре и да не вреди на елементите на усилвателя или на други компоненти от системата.

В крайна сметка вкусовете и изискванията на хората са изключително разнообразни, както и възможностите за комбиниране и експерименти.

3. Озвучителни тела

Озвучителните тела са може би най-трудния за избор компонент в една система. От една страна вариациите в звученето на различните озвучителни тела са  разнообразни и трябва да подберете такива, които отговарят на вашите специфични вкусове и изисквания. От друга страна изключително важно е да подберете озвучителни тела, подходящи за помещението в което ще слушате.

Всяка една тонколона, независимо от конструкцията и големината и, има изисквания за пространство зад и около себе си, за да се представя оптимално. При различните типове озвучителни тела изискванията за това пространство са различни.  Докато при някои конструкции (например затворения обем) в редки случаи озвучителните тела могат да работят добре доста близо до стената зад тях – например  20 см., то при повечето конструктивни решения (особено задноразположения бас рефлекс) често озвучителните тела имат нужда от наистина сериозно разстояние до стената зад тях, за да се представят добре – 40-50см, а понякога дори повече. Разстоянието до страничните стени е също така критично и често близкото разполагане на озвучителните тела до странична стена, или голяма мебел, може силно да компрометира звука! Несъобразяването с тези изисквания за разполагане, може да накара иначе чудесни озвучителни тела, да звучат крайно посредствено в дадено помещение, затова преди да пристъпите към избор на тонколони, преценете дали и как ще можете да ги разположите оптимално, и в зависимост от това насочете вниманието си към подходящи за вашето помещение и пространство озвучителни тела!

Размерът на озвучителните тела е друг важен въпрос, до който голяма част от навлизащите в аудио материята стигат след една или няколко грешни стъпки при изграждането на системата си.

Често срещан предразсъдък е, че за да свири добре една колона, тя трябва да е възможно най-голяма и по възможност с повече, и по-големи говорители. Без значение какъв е бюджетът и какви говорители са използвани, без значение до колко е качествена конструкцията, използваните елементи и материали, общият тонален баланс и съгласуването между отделните говорители, и т.н. Ако нещата стояха така, щеше да е доста по-лесно и удобно за всички ни, но уви реалността е доста по-различна. Всъщност, когато се гони максимално качество на звука, до определен бюджет(често доста висок) в огромен процент от случаите букшелф колоните предлагат много по-добро съотношение цена/звук в сравнение със стоящи озвучителни тела на същата цена. В това няма нищо нередно или учудващо. От една страна за Х лева имаме сравнително малко като обем озвучително тяло – да кажем 10-20 литра и два говорителя. От друга страна  имаме тройно по-голямо озвучително тяло(много повече използван материал), с три или четири говорителя…  за същите Х лева. Не е трудно да се досетите, че за да се постигне същата цена, в стоящата колона са използвани по-компромисни материали и говорители, а от там и крайния резултат често е чувствително по-компромисен.

Това разбира се в никакъв случай не означава, че стоящите озвучителни тела са лош избор! Означава просто, че качествена, голяма, многолентова стояща колона е доста скъпо удоволствие и е добре да мислите в тази посока единствено ако имате съответните възможности(като бюджет и помещение).

Един от основните аргументи на любителите на евтини, но на всяка цена големи озвучителни тела с много и големи говорители, е това, че те са способни да възпроизведат впечатляващ бас! Впечатляващ като количество… може би, като качество – едва ли!

Често некачественият, бавен, неконтролиран и преекспониран бас може да се отрази пагубно на цялостната звукова картина!

Естеството на баса и  проблемите с възпроизвеждането му, са чудесно обяснени в статията Какво е това бас?.

Когато изграждаме своята стерео система, водещият елемент би трябвало да е търсенето на качествено възпроизвеждане – на качествен звук. А за качественото възпроизвеждане жизнено важен е балансът – и в изграждането на системата, и в звученето на всеки елемент от нея сам по себе си и като общ сбор. При озвучителните тела това най-лесно се забелязва.

Обърнете внимание например, че голяма част от сериозните производители на озвучителни тела, до определен бюджет… често много висок(понякога десетки хиляди левове) , се ограничават до двулентови озвучителни тела. Уверявам ви, това не се прави просто за да се спести бюджет от  говорители и филтър. Просто при двулентовите озвучителни тела е много по-лесно да се постигне добре балансиран звук, добро съгласуване на говорителите, хомогенност на звуковата картина… и всичко това в разумен бюджет.

Ако пък сте любители на наистина сериозния бас, но бюджета или помещението ви не позволяват сериозни стоящи озвучителни тела, то един популярен и разумен избор е например – чифт качествени букшелф колони, съчетани с добър субуфер! Така ще имате балансирания и акуратен звук на качествени букшелф колони, избягвайки недостатъците на евтините големи стоящи колони,  а наличието на субуфер ще се грижи за фундамента, като в същото време ще ви спести сериозните проблеми по разполагането на големи озвучителни тела в неподходящо за тях помещение. Някои от най-популярните производители на субуфери са известни именно с това, че продуктите им се интегрират чудесно в стерео системи, като обогатяват звуковата картина и добавят фундамент, и в същото време остават напълно незабележими – вписвайки се идеално в музиката. Може би е изненада за някои от вас, но понякога сериозни субуфери се използват за надграждане на много висок клас стерео системи, с големи  стоящи озвучителни тела.

Накрая да обърнем внимание и на техническите характеристики. Често срещана грешка е, озвучителни тела да се избират изцяло на базата на обявените технически характеристики. Всъшност те могат да ви дадат полезна информация за конкретните колони, но по никой начин не могат да ви обрисуват как те звучат, а в крайна сметка това е основното, което би трябвало да ни води при избора на озвучителни тела.

Обикновено в  техническата спецификация на озвучителните тела присъстват следните елементи:

Frequency Response – честотите, в границите на които конкретното озвучително тяло може да възпроизвежда акуратно звук. Често сериозно се спекулира с тези честоти. Първо защото не всички производители ги обявяват коректно. И второ, защото потребителите често се впечатляват от цифри, особено ако фигурират да кажем 20 hz като долна граница, без да се замислят дали в музиката, която слушат такива честоти въобще присъстват, и още повече – дали в тяхното помещение е възможно да се възпроизведат такива честоти (Виж статията Какво е това бас?.)

Power Handling – максималната мощност, която озвучителните тела са способни да понесат.

Recommended Amplifier – препоръчителната мощност на усилвателите, с които да се ползват конкретните озвучителни тела. Горната граница обикновено съвпада с фактора Power Handling

Cabinet Design(enclosure type) – вида акустично оформление на озвучителните тела – затворен обем, бас рефлекс(предно или задно разположен), TL(transmission line) и т.н.

Drive Unit Complement – броя и вида говорители.

Sensitivity – чувствителността на озвучителните тела. Най-общо казано, това определя до колко чувствително реагират на подадена мощност озвучителните тела. Ако имат висока чувствителност – да кажем над 90 db, то ще имат нужда от по-малко усилване, за да постигнат високо звуково налягане. От друга страна, ако чувствителността е ниска – да кажем под 87 db, за постигане на същото звуково налягане ще има нужда от по-сериозна мощ от усилвателя!

Nominal Impedance – номинален или усреднен импеданс(съпротивление).  Това е съпротивлението(товарът) който представляват озвучителните тела за усилвателя. Обикновено мощността на усилвателя се обявява при съпротивление от 8 Ома. Когато съпротивлението на колоните е по-ниско(да кажем 4 Ома), те представляват по-сериозен товар за усилвателя – изискват повече ток от него, и като резултат, ако усилвателя е некачествен може да се стигне до неговото прегряване и претоварване. Номиналния импеданс е усреднена характеристика – съпротивлението на колоните често силно варира и дори да имат обявен номинален импеданс от 8 Ома, често се случва в определени моменти съпротивлението на някои озвучителни тела да пада до 6, 4 и по-малко ома.

Dimensions and weight – тегло и размери на озвучителните тела.

Както вече стана дума, тези характеристики може да са ви полезни, например да ви дадат евентуална насока при търсенето на подходящ за вашите озвучителни тела усилвател, но по никой начин не определят дали една колона звучи добре или зле. Има чудесни озвучителни тела с много висока чувствителност, също както има и чудесни озвучителни тела с изключително ниска чувствителност!  Има чудесни колони с номинален импеданс от 8 Ома, също както има чудесни такива с номинален импеданс от 4 или 6 Ома и т.н.

4. Помещение и аксесоари

Помещението, в което слушаме музика, е неделима част от системата. Формата, размерът и обзавеждането му оказват сериозно влияние на разпространението на звуковите вълни, на отразяването им и съответно на способността им да достигнат до слушателя минимално променени. Възможно най-добрия вариант е да имаме стая пригодена специално и единствено за слушане на музика – подходяща като пространство, с добре направена акустична обработка и т.н. Уви, в повечето случаи това съвсем не е така, и сме принудени да слушаме системите си в стаи, използвани за още много други неща. Тук идва и един от основните проблеми – как да направим така, че стаята ни да е приемлива от акустична гледна точка, и в същото време да е приемлива  и визуално, и функционално, за нормална ежедневна употреба.

Обработването на едно помещение, както всяка една стъпка в изграждането на стерео системата, може да донесе също толкова вреди, колкото ползи, ако към него се подходи неправилно.  Крайната цел при обработката на едно помещение, би трябвало да е постигане на естественост на звука в него. Какво ще рече това? Предполагам на всеки от вас се е налагало да разговаря в баня, също както и в препълнена с книги библиотека например. Това са просто примери, обрисуващи две от възможните крайности. При разговор в естествена среда(на открито например), звуците не се отразяват прекомерно, в същото време не се поглъщат прекомерно. От тази гледна точка е твърде наивно да смятаме, че ако напълним цялото си помещение с вата, то ще е добре акустично обработено. Също както е и наивно да оставяме всичко на случайността, особено ако имаме възможност за корекции(уви такива невинаги има – наето жилищe, твърде отрицателно настроена към промени в обзавеждането съпруга и т.н.). Едно от разумните неща, които бихте могли да направите, е да се погрижите поне за най-основните и критични повърхности. Например поставянето на плътен килим непосредствено пред озвучителните тела, за да се избегнат първите отражения от пода, поставянето на плътни завеси на прозорците, избягването на твърде много стъклена мебел, премахването на обекти между вас и одвучителните тела  и т.н. , винаги са ползотворни и рядко създават конфликти. Ако пък имате неограничена възможност за по-сериозни промени, то най-доброто, което можете да направите, е да наемете специалист акустик, който да измери и прецени нужните промени в помещението ви, съобразно конкретната стая и система.

Кабелите са честа тема на спорове в аудио средите. Има множество привърженици на един или друг тип кабели – чиста мед, посребрена мед, чисто сребро, едножилни, хибридни и т.н. А нерядко се намират дори хора(често без сериозен опит в областта), които твърдят че всички кабели звучат еднакво и е безмислено да се дават пари за скъпи кабели. Обикновено и най-големите скептици, подплатени с теоритични знания и формули, рано или късно осъзнават че не само различните кабели звучат различно, а при някои различията са наистина сериозни.

В повечето случаи(особено в по-нисък клас системи) инвестирането в подходящи за класа на системата  кабели(за колони, интерконекти, а при по-висок клас системи и захранващи кабели) от сериозен производител, е напълно достатъчно и рядко води до сериозни изненади. Но ако човек изгражда система от наистина високо ниво и преследва конкретни, специфични черти на звука, то тогава си струва по-сериозно експериментиране и комбиниране с различни висококачествени кабели. Има и случаи, в които системи от консервативни производители, се представят оптимално само със собствените си или твърде ограничен асортимент от кабели, но такива случаи са единици.

В идеалния случай работата на кабела е просто да предаде сигнала от усилвателя до колоните – без никаква промяна или загуба. Уви, в реалността това не е точно така. Единици са кабелите, които могат да претендират за абсолютна прозрачност и те обикновено са в неприлично висок ценови диапазон. Повечето кабели от начален, среден и висок клас, придават(както всеки друг компонент) специфичен характер на звука. Именно тази специфичност ни води до естествения извод, че (отново както при всяко нещо) няма идеални кабели сами по себе си – по-скоро има много добри кабели за конкретна система, които може да не се представят добре в друга. С пълна сила това важи и за структурата и вида на кабелите. Докато в някои системи, конкретни сребърни кабели например звучат чудесно ефирно и фокусирано, то в други системи същите кабели могат да доведат до нотка на агресивност, недостатъчно солиден бас и т.н.  Или пък в една система конкретен меден кабел звучи чудесно, стегнато и прозрачно, а в друга мътно и мудно… вариантите са многобройни.

Нерядко кабелите се използват именно за фино донастройване на звученето на дадена система, според вкуса на притежателя и. Особено често срещана е тази практика при Bi-Wire кабелите за озвучителни тела. Bi-Wire кабелите, както се подразбира от името, са кабели с по два независими проводника – докато стандартния кабел за колони има  по един плюс и минус във всеки от краищата си, то Bi-Wire кабела има по два проводника за плюс и още два за минус във всеки свой край. По този начин, при озвучителни тела, които позволяват такъв тип свързване, може сигналът да се подаде по един проводник за басовия говорител, и по друг за средния и високочестотния говорители. Честа практика при някои производители е например  да се изпозва сребърен проводник(или меден с по-малко сечение) за средно и високочестотните говорители и меден проводник с по-голямо сечение за басовите говорители. Други производители пък ползват два чифта еднакви проводници в Bi-Wire кабелите си. Този тип свързване, както може да се очаква, има своите привърженици и противници. Докато някои аудио любители са на мнение, че Bi-Wire кабелите са чудесна инвестиция, позволяваща гъвкавост и вариативност в добиването на желания звук от системата ви, то други са на мнение, че винаги е по-разумно и изгодно да се инвестира същата сума в стандартен кабел от по-висок клас. Цената на кабелите в една система също често подлежи на дискусии. Често срещано становище е, че общия сбор на кабелите – колонъчни, интерконекти, захранващи и т.н. би трябвало да се равнява на около 10-15% от цената на цялата система. Това  разбира се е твърде условно и далеч не е някаква твърда граница, или правило. Има системи, които са изключително чувствителни към кабелите и тогава може да се инвестира дори и по-сериозна сума в тази посока, има и други системи, които не са толко взискателни, или пък свирят чудесно с конкретни, не особено скъпи кабели и тогава бюджета може значително да се намали. Важното е да се има предвид идеята за баланс в системата! Както е неразумно да извличаме сигнал от източник за хиляди левове и да го предаваме към озвучителни тела също за хиляди левове… по кабели за 20 стотинки на метър, така е и неразумно кабелите да струват повече от останалите компоненти в системата ни, взети заедно. Кабелите в една система трябва да са способни да предадат звука на също толкова високо ниво, колкото го извличат и възпроизвеждат останалите компоненти от системата (иначе какъв е смисъла да инвестираме в сериозни компоненти?), но кабелите сами по себе си не могат да накарат останалите компоненти в системата да надскочат възможностите си! Могат единствено да не им пречат да покажат пълните си възможности!

Специализираните аудио маси и стойки за колони са също важен компонент в една система и колкото по-високо е нивото на системата, толкова по-ясно се забелязва влиянието на тези атрибути.

Звукът извлечен от едни букшелф колони може силно да варира в положителна или отрицателна посока, в зависимост от това на какво са поставени те. Докато при съвсем евтините  микро системи тип “всичко в едно”, не е проблем озвучителните тела да бъдат разположени на рафт или лавица(при тях така или иначе не може да се търси някакво особено звуково качество), то при по-сериозните букшелф озвучителни тела избора на подходящи стойки е от изключително значение. Осигуряването на масивни, добре конструирани стойки, с достатъчна площ, за да предоставят стабилна основа на озвучителните ви тела, може значително да допринесе за цялостното им представяне и да подобри осезаемо конкретни аспекти на звука. Най-често сериозните производители на стойки за озвучителни тела използват метал при изработката на продуктите си, като голям процент от стойките имат възможност за запълване на една или няколко от колоните си с пясък или специфични материали с по-висока плътност. Това осигурява допълнителна маса на стойката, допълнително погасяване на предаваните от озвучителното тяло към пода вибрации, стягане и дефиниране на басовите честоти(а от там и подобрение в целия звуков спектър), а освен това позволява чрез различни степени на запълване тези ефекти да се регулират  – според конкретните озвучителни тела и помещение. Случва се някои производители да конструират специфични стойки за конкретни свои модели озвучителни тела, не само от метал, а и от материали като  дърво, мрамор и различни комбинации между тях. В повечето случаи обаче, тези стойки са най-подходящи именно за конкретния модел озвучителни тела, за които са произведени и с чиито особености са съобразени.

Ролята на специализираните аудио маси често е подценявана. Според много хора, това е просто екзотична мебел, създадена изцяло за удобство и по-добра визия при подредбата на аудио техниката ни. В най-ниския клас специализирани аудио мебели, това може до голяма степен да е вярно, но при по-високите класове продукти нещата съвсем не стоят така. Колкото по-висок клас е една система, толкова повече неща разкрива тя и толкова повече и най-дребните детайли при изграждането и настройката й оказват чуваемо влияние. В най-високите класове аудио продукти се цели да се извади на яве възможния максимум от звученето на системата и затова се обръща внимание на съвсем дребни детайли. Например микро вибрациите предавани от един аудио компонент на останалите (особено чувствителни към такива са източниците), евентуалните електромагнитни взаимодействия между  отделните компоненти – например негативния ефект при твърде близкото постяване на крайни стъпала и захранвания до източници и предусилватели, негативните ефети от предаване на топлина от един компонент на друг и т.н.

При конструирането на аудио мебели от висок клас, за всички тези неща, а и за някои други е добре помислено. Най често използваните материали при такъв тип продукти са дърво, стъкло, метал и различни комбинации от тях. Има изцяло дървени маси на сериозно ниво, има и изцяло алуминиеви такива- със сложна многослойна конструкция на отделните плочи и т.н.  При повечето аудио маси от висок клас конструкцията е модулна, което позволява надграждане само до нужната височина и в същото време липса на твърда връзка(и съответно осезателно намаляване на преноса на вибрации) между отделните нива. Срещат се модели, при които нещата отиват дори по-далеч, като всяко ниво, освен че не е твърдо свързано с предишното, контактува с носещата конструкция посредством малки почти свободно подвижни метални сфери и така вибрациите се редицират до възможния минимум. При някои такива мебели се изполват и специфични материали или специфични конструкции, за оптимално разнасяне на натрупаната топлина.

Както при кабелите, една специализирана аудио маса за хиляди или десетки хиляди левове(има и такива) не може да накара системата ви да надскочи възможностите си, но може(ако всички останали предпоставки са налице) да помогне да извлечете възможния максимум от своята стерео система. Също както произволното натрупване на компоненти директно един върху друг може значително да влоши представянето на системата ви.

Изводите, които  могат да се направят от горните редове, са прости и общовалидни – не само в изграждането на стерео система, а и в най-различни сфери и области.

• Всяко нещо в една система има значение и колкото е по-високо нивото на системата, толкова по-сериозно влияние на крайния резултат оказват дребните детайли.
• Макар да има компоненти, които са чудесни сами по себе си като продукти, няма гаранция, че  безразборното струпване на такива компоненти задължително ще даде добър резултат – изграждането на една стерео система често е сложен процес на комбиниране и напасване!
• Балансът е може би най-критичният елемент в една система. Ако компонентите не са съгласувани един спрямо друг, ако някой е пренебрегнат за сметка на друг или не са осигурени оптимални условия за представянето на компонентите, по отделно и като система, резултатът може да е далеч под възможния максимум.

Ако подходите внимателно при изграждането на системата си, съобразявате се с идеите за баланс, напасване и преценка на нуждите и възможностите си, то с малко търпение, проучване и помощ от по-опитни любители на аудиото, можете да изградите(независимо от бюджета) чудесна система, която да ви позволява да се наслаждавате истински на музиката – а именно това би трябвало да е крайната цел и смисълът на цялото начинание!

Автор – Rudra / admin@avguide.bg

Юни 26, 2011