След около половин годината, системата ми претърпя още трансформации, както следва:
Ъпгрейднах стриймъра Innuos Zen Mini Mk3 с Naim NDX, който макар и по-старо поколение стриймър има чудесен звук и възможности. Противно на доста коментари, че NDX има най-добро представяне с Ethernet кабел, при мен Wi-Fi връзката се представя отлично и е много по-добре от свързване през кабел. Innuos-ът е чудесно устройство, но напоследък започнах да слушам все повече стрийминг от Tidal със CD Quality, а локални файлове мога да пускам и с NDX през uPnP протокола, като открива папки на домашния ми компютър през Wi-Fi. Като цяло мисля, че NDX-ът е по-висок клас стриймър и се напасва по-добре с останалите компоненти на Naim в системата ми.
Преминах и на ДАК на Naim, след дълго умуване и четене на ревюта, а именно Naim nDAC. Изключително доволен съм от представянето му макар и все още без външно захранване. Има много детайлен, органичен звук с добра сцена и много стабилен бас. Оказа се много взискателен от качеството на източника преди него. Колкото по-добър дигитален сигнал му се подаде толкова повече от потенциала на ДАК-а се разкрива. Това важи за повечето ДАК-ове, но при този модел това е силно застъпено. За това е възможно да има разочаровани потребители от nDAC-а, след като са го захранили с много лош цифров сигнал.
Смених аналоговите си интерконекти с Chord Signature Tuned Array, както и мостовите джъмпери на колоните с Chord Signature links. Това даде допълнителна бистрота и детайлност и отвореност на системата.
Добавих Naim HiCap DR захранване към Supernait 2 усилвателя ми, което беше драстична промяна в моята система и един от най-добрите ъпгрейди, който съм правил

. Допълнителното захранване предаде повече контрол и стегнатост на баса, по-отворена и голяма сцена, повече детайлност и някак отпуши едни притъпявания във вокалите, които придаваха леко носово звучене.
Системата звучи все по-балансирано и все повече се изненадвам на какво са способни колоните ми. Сцената става все по-голяма и пълнеща повече стаята и то при същите нива на звука, както и инструментите и вокалите все по-плътни и реалистични. Мисля, че има още доста от потенциала на колоните, който е неразкрит и понякога вместо ъпгрейд на колони, човек е добре да се замисли за нивото на електрониката си и колко добре е балансирана тя. Покрай тези ъпгрейди и подобрението на захранването на предусилвателната част на Supernait-а, чрез HiCap DR, видях какво огромно има значение предусилвателят. Подобрения в тази насока разкриват много повече на какво е способен източникът на сигнала, в моя случай стриймърът + ДАК-а. Също интересно за мен се оказа, че подобренията в предусилвателната част могат да повлияят драстично и върху контрола на колоните. Тоест крайното стъпало не е изцяло отговорно за този контрол, а голяма роля има и предусилвателят, както и добрата комбинация между предусилвателя и крайното стъпало.
След като баща ми видя, на какво са способни източниците на Naim, той придоби Naim NAC 272 за своята система, от който също придобих впечатления. Макар и то да е по-старо поколение, има много балансиран, детайлен и контролиран звук. Изключително интересно устройство от Naim, което съчетава в себе си стриймър, ДАК и предусилвател. При ъпгрейд с външно захранване се подобряват и 3-те сегмента едновременно, което прави подобен ъпгрейд доста изкусителен.